О, да, кучко! О, да! О, да!
Щеше да се наслаждава на този аромат, докато я караше да прави разни неща с онези обувки, и после, когато той щеше да прави разни неща с нея. Тя щеше да се поти от страх, а потта щеше да направи миризмата още по-силна.
Представяше си я как излиза от входната врата с онези сини обувки и мирише на „Армани Код“. Представяше си я как се плъзга зад волана на колата си. После паркира някъде, както бе направила в събота — на подземен паркинг.
Знаеше точно кога ще носи тези обувки. Беше я чул да го казва в магазина, когато ги купи. За специалния случай, за обяд в дамския клуб, където щеше да държи реч. Обяд, за който бе купила божествена синя рокля и… подходящи обувки.
Щеше да е хубаво, ако Дий Бърчмор излезе от дома си сега, помисли си той, само че нямаше да носи хубавите обувки днес.
Беше много удобно, че имаше раздел в уебсайта си за социалните ѝ ангажименти. Освен това имаше и фейсбук профил, където също ги обявяваше. И осведомяваше света за всичките си действия, час по час, в Туитър. Много полезно, наистина!
Тя беше потвърдила на уебсайта си и във Фейсбук, че следващият ѝ голям социален ангажимент е в четвъртък, когато ще държи реч на обяд на „Мартлетс“. Вече беше започнала да говори за това и в Туитър. Каймакът на дамското общество в Брайтън и Хоув щеше да присъства там. Един от почетните гости щеше да е съпругата на настоящия лорд-лейтенант, или кралския представител в Съсекс.
Обядът щеше да се проведе в гранд хотела, който имаше огромен подземен паркинг.
Наистина нямаше как да е по-удобно от това!
60
Понеделник, 12 януари
Имаше известна доза дързост в начина, по който Кевин Спинела влезе в кабинета на Рой Грейс десетина минути преди един часа. Издърпа стол непоканен и се настани. Спинела винаги бе смущавал Грейс и в същото време имаше качества, които той нямаше как да не хареса.
Репортерът се облегна нехайно в стола от другата страна на бюрото му, без да вади ръце от джобовете на шлифера си. Под него носеше костюм с разхлабена, непохватно завързана вратовръзка. Той беше слаб мъж, с фино лице. Беше в началото двайсетте, имаше буден поглед и черна гелосана коса. Както винаги, хищните му челюсти усърдно дъвчеха дъвка.
— Е, какво имате за мен, детектив-суперинтендант?
— Ти си осведоменият — отвърна Грейс, за да го изпробва. — Ти трябва да имаш нещо за мен, нали?
Репортерът килна глава настрани.
— Чух, че Мъжа с обувките се е завърнал.
— И кой ти е източникът, Кевин?
Репортерът се усмихна и потупа носа си с пръст.
— Ще разбера, нали знаеш? — добави Грейс сериозно.
— Струва ми се, че ме извика да се видим, за да вършим работа.
— Така е.
— Тогава?
Грейс едва запазваше спокойствие и реши да остави въпроса за изтичането на информация за по-късно. Смени темата:
— Имам нужда от помощта ти. Ако кажа нещо неофициално, може ли да разчитам, че няма да го оповестиш, докато не ти кажа? Трябва да ти имам абсолютно доверие за това.
— Досега нямаше ли ми?
Не, нямах всъщност, помисли си Грейс. Макар че трябваше да признае, че Спинела се беше държал доста добре през изминалата година.
— Обикновено — заключи Грейс.
— Е, какво имаш за „Аргус“?
— Вероятно можете да ни помогнете да хванем извършителя. Със сигурност ще ти дам интервю за това.
— Само един извършител, така ли? — попита натъртено Спинела.
Мамка му, помисли си Грейс, като се чудеше откъде се беше докопал и до това. Кой се беше раздрънкал след срещата на екипа рано тази сутрин? Нима някой от хората му? Откъде беше изтекло? Гневът му нарастваше. Но от изражението на Спинела ставаше ясно, че няма да измъкне нищо от него. За момента трябваше да се примири.
— На този етап смятаме, че само един човек е отговорен за всичките нападения.
Шавливите очи на Спинела показваха, че не му вярва.
Грейс не обърна внимание на това и продължи:
— Добре, ето каква е сделката. — Поколеба се за миг, знаеше, че поема голям риск. — Имам две ексклузивни новини за теб. Първата не искам да отпечатваш, докато не ти кажа, а втората искам да отпечаташ веднага. Няма да ги съобщя на пресконференцията.
Настъпи кратка тишина, през която двамата се взираха един в друг. За миг Спинела спря да дъвче.
— Става ли? — попита Грейс.
Спинела сви рамене и отвърна:
— Става.
— Добре. Първата, която не е за отпечатване, е, че според нас тази седмица може да има още едно нападение. Най-вероятно ще е някъде в центъра на града, възможно е да е на паркинг.