Скочи от колелото, хвърли го в храстите, извади фенерчето и го включи. После се провря през дупката в оградата. Лъчът на фенера откри целта си.
Идеално! О, идеално! Супер! Да, скъпа, да! Моли, ти си съкровище! Успя, успя!
Микробусът лежеше на покрива си, а четирите му колела още се въртяха.
Той изтича до него, спря, изгаси фенерчето и се огледа във всички посоки. Все още нямаше и помен от фарове. После освети вътрешността на микробуса. Моли Глосъп висеше с главата надолу, благодарение на колана, устата ѝ още беше зашита, а косата ѝ висеше на къси сиви туфички.
— Благодаря ти! — прошепна той, сякаш някой можеше да го чуе на десетина мили оттук. — Добро шофиране!
Свали раницата си и несръчно отвори закопчалките с треперещите си, облечени в ръкавици ръце. Извади петлитрова туба бензин, забърза през прогизналата зимна пшеница и лепкавата кал към шофьорското място и се опита да отвори вратата.
Но тя не поддаваше.
Той започна да проклина, остави тубата и дръпна дръжката с две ръце и с всичка сила. Вратата се отвори само няколко сантиметра, а изкривеният метал изскърца в знак на протест.
Нямаше значение, защото прозорецът беше отворен: щеше да свърши работа. Той стрелна още един нервен поглед в двете посоки. Все още нямаше и помен от кола.
Отвъртя капачката на тубата и изля съдържанието ѝ през прозореца, като обля най-вече главата и тялото на старицата.
Когато тубата се изпразни, затвори капачката и я върна в раницата си. Закопча я и я сложи на гърба си.
След това отстъпи на няколко метра от преобърнатия микробус. Извади пакет цигари, взе една и я пъхна между устните си. Ръцете му трепереха толкова силно, че му беше трудно да щракне запалката. Най-сетне успя, появи се пламък, но за кратко, вятърът го загаси.
— Мамка му! Недей така!
Опита отново, като заслоняваше запалката с длан, и най-сетне запали цигарата. Дръпна дълбоко два пъти и още веднъж се огледа за светлини.
Мамка му!
Някаква кола се спускаше по хълма.
Не ни виждай. Моля те, не ни виждай.
Залегна в пшеницата. Чу рева на двигателя. Усети как светлината на фаровете го облива, после мракът се завърна.
Ревът на двигателя заглъхна.
Изправи се. Задните светлини на колата се мярнаха за кратко, после изчезнаха. Видя ги отново след няколко секунди. После пак се стопиха.
Изчака още малко, преди да тръгне към микробуса. Хвърли цигарата през отворения прозорец на шофьорската врата, обърна се и пробяга няколко метра. Спря и погледна назад.
Нищо не се случваше. Нито искра, нито пламък. Нищо.
Изчака сякаш цяла вечност. Все още нищо не ставаше.
Не, не ми го причинявай!
От другата посока приближаваха светлини.
Моля те, дано не е същият, който мина преди малко, и сега се връща, защото е видял дупката в оградата!
За негово облекчение не беше същият. Тази кола звучеше сякаш не използва цялата си мощност, едва пълзеше по хълма. Слабите ѝ задни светлини му казаха, че е някаква стара бракма и влагата не понася на електрическата ѝ система.
Изчака цяла минута, като вдишваше невероятно силната миризма на бензин във въздуха. А нищо не се случваше. После запали втора цигара, пристъпи внимателно напред и я хвърли. Пак нищо.
Започна да се паникьосва. Да не би бензинът да беше фалшив?
Трета кола се зададе по склона и отмина.
Той извади носната си кърпа, пристъпи внимателно към микробуса, запали фенерчето и видя и двете цигари, прогизнали и изгаснали, да лежат в локвичка бензин на покрива на микробуса. Какво ставаше, мамка му? По филмите запалените цигари винаги взривяваха резервоарите! Натопи кърпата в локвичката бензин, после отстъпи назад и я запали.
Кърпата лумна толкова силно, че той я изпусна стреснат на земята. И гореше така бързо, че той можеше само да гледа как пламъците я поглъщат.
По хълма се изкачваше още една кола! Той бързо стъпка горящата кърпа. Тъпчеше ли, тъпчеше, за да я изгаси. Сърцето му бумтеше. Изчака светлините да отминат и ревът на мотора да заглъхне.
Свали раницата, извади анорака си и го смачка на топка. Наведе се през прозореца и го натопи в локвата бензин за няколко минути. После отстъпи назад, като го държеше с протегнати напред ръце. Разгъна го, щракна запалката и последва шумно „буффф“.
Пламъците подскочиха яростно към него, опърлиха лицето му. Без да обръща внимание на болката, той хвърли горящия анорак през прозореца и този път резултатът беше мигновен.
Цялата вътрешност на микробуса лумна като пещ. Той успя да види съвсем ясно Моли Глосъп в секундите, преди косата ѝ да изчезне и цялата да почернее. Стоеше като хипнотизиран и гледаше пламъците, гледаше как тя става все по-черна и по-черна. После внезапно се случи онова, на което се беше надявал. Резервоарът експлодира и микробусът лумна като клада.