Той се смръщи и започна да чете. Третото изнасилване бе станало през уикенда, на пристана, във влакчето на ужасите. Вестникът твърдеше, че така нареченият Мъж с обувките, който беше извършил четири, или вероятно пет, изнасилвания през деветдесет и седма и деветдесет и осма, както и вероятно още други, които не са били докладвани, се е завърнал. Детектив-суперинтендант Рой Грейс, главният разследващ полицай, твърдеше, че е твърде рано да се прави такова заключение. Те провеждаха няколко линии на разследване и той уверяваше читателите, че полицията на Съсекс е впрегнала всеки свободен ресурс за целта. Безопасността на жените в града била главният им приоритет.
Следващият абзац го накара да подскочи.
В ексклузивно интервю за „Аргус“ детектив-суперинтендант Грейс съобщи, че извършителят има сексуална физическа уродливост.
Не уточни каква точно, но каза, че включвала изключително малък член. Добави и че всяка жена, с която е имал някакви отношения, би запомнила тази му особеност.
Терапевт по психосексология каза, че подобен недъг може да доведе човек до опит да компенсира чрез насилие. Молим всеки, който смята, че познава такъв мъж, да се обади на телефон 0845 6070999 и да пита за разследващия екип по операция „Риба меч“, или да се обади анонимно на „Ловци на престъпници“.
Телефонът му иззвъня два пъти — със сигнала на гласова поща. Той не му обърна внимание, взираше се в страницата с нарастваща ярост. Сексуална уродливост значи? Това ли си мислеха всички за него? Е, може би детектив-суперинтендант Грейс страдаше от други недъзи — мозъчни. Той не беше успял да го залови дванайсет години и нямаше да успее и сега.
Малка пишка, голям мозък, господин Грейс.
Прочете отново статията, дума по дума, дума по дума. После отново и отново.
Приятелски женски глас с южноафрикански акцент го стресна.
— Ще поръчате ли вече, мадам?
Той погледна младата сервитьорка. После към съседната маса до прозореца.
Били Безгаджева си беше тръгнала.
Нямаше значение. Той знаеше къде да я открие. На паркинга на „Уитдийн Спортст Стейдиъм“, след играта на скуош тази вечер. Този паркинг беше хубав, открит и голям. Щеше да е празен по това време и тъмен като в рог. С малко късмет щеше да успее да паркира до малкия черен форд Ка на кучката.
Погледна към сервитьорката.
— Да, искам рамстек с картофки, да е алангле.
— Опасявам се, че това е вегетариански ресторант.
— Тогава какво правя тук, по дяволите? — каза той, напълно забравил да преправи гласа си.
Стана и изхвърча навън.
63
Вторник, 13 януари
В края на „Кенсингтън Гардънс“ зави наляво и тръгна по „Трафалгар Стрийт“, като търсеше уличен телефон. Откри един в дъното. Няколко картички с изображения на полуголи жени, които предлагаха уроци по френски, ориенталски масаж, курсове по дисциплина, бяха налепени по стъклата на будката.
— Кучки — каза той, като им хвърли един поглед.
Помисли малко какво трябва да направи, за да се обади.
Бръкна в джоба си за монета и извади единствената, която имаше — от една лира, пъхна я в процепа. После, като все още трепереше от гняв, погледна първия номер в статията на „Аргус“ и го набра.
Когато отговориха, поиска да го свържат с екипа по операция „Риба меч“, после зачака.
След три сигнала отговори мъжки глас.
— Детектив Никол.
— Искам да оставя съобщение за детектив-суперинтендант Грейс.
— Да, сър. Може ли да попитам кой се обажда?
Той изчака за момент, докато една полицейска кола отмине покрай него, сирената ѝ виеше. После остави съобщението си, затвори и излезе бързо от телефонната будка.
64
Вторник, 13 януари
Целият екип по операция „Риба меч“ се събра в залата за сутрешния брифинг в шест и половина. Всички мълчаха, когато Рой Грейс включи касетофона. Касетата му беше изпратена от телефонната централа.
Чуваше се шум от трафика, после един мъж заговори тихо, като че ли едва успяваше да запази спокойствие. Заради шума от движението думите му се различаваха трудно.
— Искам да оставя съобщение за детектив-суперинтендант Грейс — каза мъжът.
После чуха как Ник Никол отговаря:
— Да, сър, може ли да попитам кой се обажда?
Настъпи мълчание, чу се воят на полицейска сирена, после отново гласът на мъжа, сега по-силен:
— Кажете му, че всъщност не ми е малък.
Последва силно изщракване, остро изпукване и линията прекъсна.
Никой не се усмихна.