— Може просто да е изпуснал телефона си, ако е бил нервен, както предполага доктор Праудфут — каза Бутууд. — Не мисля, че трябва да изключваме вероятността за мобилен телефон.
— Или пък е бил в будка на уличен телефон — каза Форман. — В този случай може да имаме отпечатъци.
— Ако е бил вбесен — каза Праудфут, — според мен е много вероятно да удари съвсем скоро. И с голяма сигурност мога да кажа, че ще повтори стария модел. Знае, че той работи. Ще се придържа към него. Което означава, че ще удари на някой паркинг — както вече казах.
Грейс отиде до картата на централен Брайтън и се вгледа в нея. Търсеше всички големи паркинги. На гарата, Лондон Роуд, Ню Роуд, Чърчил Скуеър, Норт Роуд. Имаше десетки, големи и малки, някои управлявани от общината, други от „Паркинги и гаражи“, трети пък бяха част от супермаркети или хотели. Обърна се пак към Праудфут.
— Невъзможно е да покрием всеки проклет паркинг в града — още повече тези с по няколко нива. Просто нямаме достатъчно хора. И в никакъв случай не можем да ги затворим.
Внезапно почувства тревога. Може би направи грешка със Спинела вчера. Ами ако беше принудил Мъжа с обувките да убие отново? Това щеше да е по негова вина, заради неговата глупост.
— Най-доброто, което можем да направим, е да вкараме цивилни полицаи в контролните стаи с камерите на тези паркинги, които имат такива, ще пуснем патрули и цивилни коли — каза Грейс.
— Бих искал вашите хора да наблюдават тази нощ за човек, който изглежда не на себе си. Някой, който кара безразсъдно. Смятам, че нашият човек ще е в доста превъзбудено състояние — каза Праудфут.
65
Мислиш се за много умен, нали, детектив-суперинтендант Рой Грейс? Мислиш, че като ме обидиш така, ще ме вбесиш, нали? Но аз не съм толкова глупав.
Трябва да приемеш, че си просто един тъпак. Колегите ти не успяха да ме хванат преди, няма да ме хванат и сега. Аз съм много по-умен от вас, толкова, че не можете да си представите. Нима не разбираш, че ти правя услуга!
Отървам те от отровата в твоите владения! Аз съм твоят най-добър приятел! Един ден ще разбереш това! Някой ден ще се разходим заедно под скалите на Ротингдийн и ще си поговорим. Нали там обичаш да водиш любимата си Клео в неделя! Тя също харесва обувки. Видях я в някои магазини. Доста си пада по обувки, нали? Ще трябва да спестяваш за това, но още не го знаеш. Един ден ще го разбереш.
Те всички са отрова. Всички жени. Прелъстяват те с венерините мухоловки на вагините си. Не можеш да се откъснеш от тях. Обаждаш им се, пишеш им съобщения на всеки няколко минути, защото искаш да разбереш дали още те обичат.
Нека ти кажа една тайна.
Никоя жена няма да те обича. Всички искат само да те контролират. Може да ми се присмиваш. Да се съмняваш в мъжествеността ми. Но ще ти кажа нещо, детектив-суперинтендант. Един ден ще си ми благодарен. Ще вървим рамо до рамо по Ъндърклиф Уок в Ротингдийн и ще ми благодариш, че съм те спасил от самия теб.
66
Вторник, 13 януари
Когато не беше с Бенедикт, Джеси постоянно копнееше за него. Беше минал час, откакто му писа за последно. Единствено във вторник вечер не бяха заедно. Тя играеше скуош с наскоро омъжената си приятелка Джакс, после взимаха китайска храна и отиваха у Роз, за да гледат филм. Това си беше тяхна традиция във вторник вечер, откакто се помнеше. Бенедикт обичаше да композира музика на китарата си, затова също си имаше традиция във вторник — работеше до късно през нощта с един приятел и пишеха нови песни. Надяваха се да съберат достатъчно за албум и да пробият.
Някои уикенди Бенедикт свиреше с една банда в различни кръчми в Съсекс. Тя обичаше да го гледа на сцената. За нея той беше като наркотик, на който не можеше да се насити. Все още, след осем месеца връзка, можеше да прави любов с него буквално по цял ден и по цяла нощ — в редките случаи, когато оставаха заедно толкова дълго време. Той беше много добър в целувките и най-добрият любовник — не че тя имаше голяма база за сравнение. Четирима, ако трябва да сме точни, и нито един, който да си заслужава да бъде запомнен.
Бенедикт беше мил, внимателен, щедър и умееше да я разсмива. Тя обичаше чувството му за хумор. Обичаше миризмата на кожата му, на косата, дъха му, потта му. Но най-много от всичко обичаше ума му.
И разбира се, обичаше това, че той наистина, ама наистина много харесваше носа ѝ.
— Не го харесваш наистина, нали? — попита го тя в леглото преди няколко месеца.
— Напротив!
— Не е възможно!
— Мисля, че си красива.