— Не съм. Човката ми прилича на „Конкорд“.
— За мен си красива.
— Ходил ли си скоро да си прегледаш очите?
— Искаш ли да ти кажа нещо, което прочетох, и се сетих за теб? — попита той.
— Добре, кажи ми.
— „Красотата ѝ улавя вниманието ти, личността ѝ улавя сърцето ти.“
Сега тя се усмихна на този спомен, докато чакаше в задръстването в осветения от уличните лампи мрак, парното на малкия ѝ форд жужеше силно и подгряваше краката ѝ. Тя слушаше с половин ухо новините по Радио 4. Гордън Браун разпалено говореше нещо за Афганистан. Не го харесваше, макар че беше за лейбъристите. Затова превключи на „Джус“. Зазвуча „Секси момче“.
— Еха! — усмихна се тя, кимна и забарабани с пръсти по кормилото в такт с музиката. „О, секси момче, такъв си ти, разкошен!“
Тя го обичаше с цялото си сърце, с цялата си душа, в това беше сигурна. Искаше да прекара живота си с него — никога не бе била така сигурна в нещо. Родителите ѝ щяха да са недоволни, че не се омъжва за евреин, но тя не можеше да направи нищо по въпроса. Уважаваше семейните традиции, но не беше религиозна. Вярваше в стремежа да превърнеш света в по-добро място за всички, а все още не беше открила религия, която изглежда способна на това.
Айфонът, който лежеше на седалката до нея, изписука, имаше съобщение. Тя се усмихна.
Задръстването в пиковия част по Лондон Роуд беше станало още по-трагично заради ремонтите по пътищата. Светофарът се сменяше от зелено на червено, после пак на зелено, пак на червено, а не бяха помръднали и на сантиметър. Тя все още се намираше до ярко осветената витрина на „Канцеларски материали“. Така че имаше време да погледне телефона си.
„Надявам се, че ще победиш! Целувки, целувки, целувки!“
Тя се усмихна. Двигателят работеше, чистачките издаваха стържещ звук и превръщаха капките дъжд, които падаха по предното стъкло, в замазано петно. Бенедикт ѝ беше казал, че има нужда от нови чистачки и мисли да ѝ вземе. Засега трябваше да се оправя и с тези.
Погледна си часовника: шест без пет. Мамка му! Обикновено стигаше за половин час от офисите на благотворителната организация в Олд Стейн, където имаше безплатно място за паркиране, до „Уитдийн Спортс Стейдиъм“. Но тази вечер не беше помръднала и сантиметър цели пет минути. Трябваше да е на корта точно в шест. Надяваше се положението да се подобри, щом подмине участъка в ремонт.
Джеси не беше единствената, която се тревожеше заради задръстването. Някой я чакаше на „Уитдийн Спортс Стейдиъм“, някой, който не беше партньорът ѝ за скуош. И този някой беше в много, много лошо настроение, което се влошаваше още повече с всяка секунда.
67
Вторник, 13 януари
Тук трябваше да е тъмно! Когато снощи провери, беше тъмно. Не беше минал и месец от най-дългата нощ в годината — беше едва 13 януари, за бога! В шест вечерта трябваше да е пълен мрак. Но проклетият паркинг на „Уитдийн Спортс Стедиъм“ беше осветен като коледна елха. Защо бяха избрали точно тази вечер за шибани игри на открито? Не бяха ли чували за глобалното затопляне?
А и къде беше тя, по дяволите?
Паркингът беше по-пълен, отколкото очакваше. Обиколи го три пъти с колата, да провери дали не е изпуснал малкия форд. Не, определено го нямаше.
Тя бе казала във Фейсбук, че ще се срещне тук с Джакс в шест без петнайсет. Както обикновено.
Беше видял снимки на Роз във фейсбук. Вижте снимки на Роз (121). Изпратете съобщение на Роз. Сръчкайте Роз. Роз и Джеси са приятели.
Рос беше доста секси лисичка, помисли си той. Трепач! На някои снимки беше издокарана за абитуриентския си бал.
Той се фокусира върху непосредствената задача и се взря през предното стъкло. Двама мъже минаха забързано пред него, понесли спортни сакове, навели ниско глави под дъжда. Влязоха в главната сграда. Не го видяха. Белите микробуси бяха невидими! Той се изкуши да ги последва вътре, да види дали някак не е пропуснал Джеси Шелдън и тя вече да е на корта. Беше казала нещо за колата си — че са я ремонтирали. Ами ако нещо се беше развалило отново и някой я е докарал, или пък е хванала автобус или такси?
Той спря микробуса напречно на редица паркирани коли, в позиция, която му позволяваше да наблюдава входа към рампата. Изключи двигателя и изгаси фаровете. Беше адски студена дъждовна нощ, което го устройваше. Никой нямаше да забележи микробуса, със или без осветление на паркинга. Всички бяха свели глави и бързаха да се наврат в колите си, на сухо. Всички, освен тъпите бегачи на пистата.
Той обаче беше подготвен. Вече си беше сложил латексовите ръкавици. Тампонът с хлороформ беше запечатан в торбичка в джоба на анорака му. Пъхна ръка вътре, да провери отново. Качулката беше в друг джоб. Провери и нея. Само едно нещо го притесняваше: надяваше се Джеси да си вземе душ след играта, защото не обичаше потни жени. Не обичаше миризмата на некъпана жена. Но сигурно ще се изкъпе, защото след това щеше да вземе китайска храна и после да гледа филм на ужасите с Роз.