Светлини на кола се приближиха към рампата. Той замръзна на мястото си. Тя ли беше? Запали двигателя, за да пусне чистачките.
Беше рейнджроувър. Фаровете му го заслепиха за миг, после се чу и ревът на двигателя. Не спря чистачките. Парното духаше топъл въздух.
Някакъв тип с торбести шорти и бейзболна шапка притича по паркинга, преметнал сак на рамото си. Говореше по мобилния. После се чу би-бип и фаровете на едно тъмно на цвят порше присветнаха, когато мъжът отвори вратата.
Нещастник, помисли си той.
Отново се вгледа в рампата. После погледна часовника си: шест и пет минути. Мамка му! Удари волана с юмруци. Чу слабо, но тънко пищене в ушите си. Понякога го получаваше — когато беше напрегнат. Защипа нос и наду бузи, но не помогна, свистенето се засили.
— Спри, мамка му! Спри!
То ставаше все по-силно.
Изключително малък пенис!
Джеси щеше да прецени това.
Отново си погледна часовника: шест и десет.
Свистенето беше по-силно от свирката на футболен съдия.
— Спри! — изкрещя той, целият трепереше. Погледът му се беше замъглил от гняв.
После чу гласове и скърцане на стъпки.
— Казах ѝ, че той е абсолютен нещастник!
— Тя казва, че го обича! Казах ѝ, че… какво???
Чу се рязък двоен сигнал. Той видя нещо оранжево да проблясва вляво от него. После чу как се отварят вратите на кола и след няколко мига се затръшват. Двигател избръмча, чу се тракане. Вътрешността на микробуса внезапно замириса на отработени газове от дизелов двигател. Той чу и рев на клаксон.
— Мамка му!
Клаксонът изрева отново, после пак, вляво от него.
— Мамка му! Шибай се! Шибай се!
Пред очите му се беше спуснала мъгла, умът му тънеше в мъгла. Чистачките скърцаха и прогонваха дъжда. Още хора идваха. И те бърбореха.
После клаксонът изрева отново.
Той се обърна гневно и видя просветването на мигач. Разбра какво става. Голям и грозен миниван се опитваше да обърне, а той беше паркирал точно пред него и го блокираше.
— Майната ти! Шибай се! — Запали мотора, включи на скорост, микробусът отскочи няколко метра напред и спря. Той усети, че главата му трепери, свистенето ставаше все по-силно, разкъсваше мозъка му на парченца. Отново запали двигателя. Някой чукаше по прозореца на вратата.
— Майната ти! — Превключи на първа и се стрелна напред. Продължи така, почти заслепен от гнева, и се спусна по рампата.
В мъглата от ярост не успя да забележи фаровете на малкия черен форд Ка, които се изкачваха по рампата и се разминаха с него.
1998
68
Сряда, 14 януари
— Съжалявам, че закъснях, скъпа — каза Рой Грейс, докато влизаше в къщата.
— Ако получавах по лира за всеки път, в който го казваш, щях да съм милионер! — усмихна му се вяло Санди, после го целуна.
Носеше се топлата миризма на ароматни свещи. Санди ги палеше през повечето вечери, но сега изглеждаха повече от обикновено. Като за специален случай.
— Господи, много си красива — каза той.
И наистина беше. Беше ходила на фризьор и дългата ѝ коса беше на букли. Носеше къса черна рокля, която подчертаваше всяка извивка на тялото ѝ, и се беше парфюмирала с любимия си парфюм — „Пойзън“. Тя вдигна ръка, за да му покаже тънката сребърна гривна, която ѝ беше купил от един модерен бижутер в Лейнс.
— Страхотно ти стои! — каза той.
— Така е! — Тя ѝ се полюбува в огледалото на викторианското портманто в коридора. — Харесвам я. Имаш добър вкус, детектив-сержант Грейс!
Той я прегърна и потърка нос във врата ѝ.
— Искам да те любя още сега, тук, в коридора.
— Тогава е по-добре да побързаш. Таксито ще дойде след трийсет минути!
— Такси ли? Не ти трябва такси. Аз ще карам.
— Нима няма да пиеш на рождения ми ден?
Тя му помогна да свали палтото си, закачи го на закачалката и го поведе за ръка към трапезарията. Джубоксът, който бяха купили преди няколко години, една неделна утрин от пазара в Кенсингтън Гардънс, свиреше една от любимите им песни на „Ролинг Стоунс“, тяхната версия на „Под крайбрежната“. Светлините бяха приглушени, а свещите горяха навсякъде. На масичката за кафе беше отворена бутилка шампанско, имаше две чаши и купа с маслини.
— Мислех да пийнем по едно, преди да тръгнем — каза тя замислено. — Но добре. Ще я сложа в хладилника и ще я изпием, когато се върнем! Може да пиеш от голото ми тяло.