— Това не доказва нищо — настояваше Банърман. В гласа му звучеше подлудяващата тъпа упоритост на противоречащ хлапак. Но Джони бе прекалено уморен, за да реагира.
Бяха свели глави над една таблица, която Джони бе нахвърлил набързо върху гърба на някакъв циркуляр за бракуване на стари полицейски мотоциклети. До бюрото на Банърман бяха струпани седем-осем кашончета със стари нарядни картони. В горната част на панера за входящи и изходящи документи се намираха картоните на Франк Дод от 1971-ва — годината, когато бе постъпил на работа в шерифството — насам. Таблицата изглеждаше по следния начин:
| УБИЙСТВА | ФРАНК ДОД |
|---|---|
| Алма Фрешет (сервитьорка) 15,00 ч, 12.11.70 | Работи в бензиностанцията на „Гълф“ на Главната улица |
| Полин Тутейкър 10,00 ч, 17.11.71 | свободен ден |
| Черил Муди (ученичка в първия клас на гимназията) 14,00 ч, 16.12.71 | свободен ден |
| Карол Дънбаргър (гимназистка), ?.11.74 | двуседмична отпуска |
| Ета Ринголд (учителка) 29(?).10.75 | редовен патрул |
| Мери Кейт Хендрейзън 10,10 ч, 17.12.75 | свободен ден |
| Всички часове отразяват така наречения „предполагаем момент на настъпване на смъртта“ и са предоставени от главния съдебен лекар на щата. | |
— Не доказва — съгласи се Джони, като масажираше слепоочията си, — но и в никой случай не го оневинява.
Банърман почука по таблицата.
— Мис Ринголд била убита, когато той е бил на дежурство.
— Да, ако наистина е била убита на двадесет и девети октомври. Но би могло да се е случило и на двадесет и осми или на двадесет и седми. А и дори да е бил на дежурство, кой би заподозрял един полицай?
Банърман изучаваше внимателно малката таблица.
— А как стои въпросът с прекъсването? С двегодишното прекратяване на убийствата?
Банърман прекара палец по нарядните картони.
— Франк си е бил тук и е ходил редовно на работа през хиляда деветстотин седемдесет и трета и хиляда деветстотин седемдесет и четвърта година, сам виждаш.
— Значи вероятно не е имал пристъп през онези години. Поне доколкото знаем.
— Доколкото знаем, не знаем нищичко — незабавно контрира шерифът.
— Ами хиляда деветстотин седемдесет и втора година? Краят на хиляда деветстотин седемдесет и втора и началото на хиляда деветстотин седемдесет и трета година? Няма никакви картони на негово име за целия този период. В отпуск ли е бил?
— Не. Франк и едно момче на име Том Харисън ходиха в Пуебло, където университетът на Колорадо има филиал, за да посещават едносеместриален курс по Опазване на закона в селските местности. Единствено там в цялата страна предлагат такава възможност. Курсът трае осем седмици. Франк и Том заминаха през октомври и стояха почти до Коледа. Част от парите се дават от щата, част — от областните власти и част — от федералното правителство по силата на Постановлението за опазване на закона от хиляда деветстотин седемдесет и първа година. Аз избрах Харисън — сега той е началник на полицията в Гейтс Фолс, и Франк. Франк за малко да откаже, защото се страхуваше да остави майка си сама. Да ти кажа право, изглежда, тя не искаше да го пусне. Аз го убедих да приеме. Той иска да направи кариера в полицията и един атестат за завършен курс по Охрана на закона в селските местности означава дяволски много, когато го имаш в служебното си досие. Спомням си, че когато двамата с Том се завърнаха оттам през декември, Франк бе пипнал някакъв гаден вирус и изглеждаше ужасно. Беше отслабнал с десет килограма. Твърдеше, че при онези кравари никой не можел да готви като майка му.
Банърман млъкна. Изглежда, нещо в онова, което току-що каза, го смути.
— По празниците си взе една седмица отпуск по болест и след това се оправи — продължи Банърман, като че се оправдаваше. — Най-късно на петнадесети януари вече е бил на работа. Можеш сам да провериш по картоните.
— Няма нужда. Тъй както няма нужда да ти казвам каква да бъде следващата ти стъпка.
— Не, няма — съгласи се Банърман и сведе поглед към ръцете си. — Казах ти, че имаш глава за нашата работа. Може би съм бил по-прав, отколкото си мислех. Или отколкото ми се е искало да бъда.