Откъс от книгата на Едуард Стани „Обзор върху дефектите, спъващи обучението на децата“:
„Рупърт Дж. бил седнал на третия ред в киносалона. Всички други седели поне с шест реда по-далеч от екрана и той бил единственият, който можел да забележи, че малка купчинка боклук на пода се е подпалила. Рупърт Дж. станал и понечил да извика: «П-П-П-П-П-», а публиката зад гърба му се разкрещяла да сяда и да мълчи.
— Как се почувствувахте тогава? — попитах Рупърт Дж.
— Хиляда години да се опитвам, няма да мога да ви обясня — отговори ми той. — Бях изплашен, но два пъти повече бях разстроен. Чувствувах се непълноценен, недостоен за член на човешкото общество. Винаги когато съм заеквал, съм се чувствувал така, но тогава се чувствувах и безсилен.
— Имахте ли и други някакви чувства?
— Да, беше ме яд, че някой друг ще види пожара и нали разбирате…
— Ще обере славата за това, че е предупредил?
— Да, точно така. Единствен аз видях началото на пожара, а можех само да повтарям «П-П-П-П-П» като развалена грамофонна плоча. Недостоен за член на човешкото общество — ето най-доброто описание на чувствата ми.
— А как успяхте да се деблокирате?
— Предният ден бе рожденият ден на майка ми и аз й бях купил букет рози. Та както си стоях в киното и слушах виковете им по мен, изведнъж си помислих: «Ей сега ще отворя уста и ще изкрещя „РОЗИ“ колкото се може по-силно.» Приготвих се за думата «рози».
— И после какво стана?
— Отворих уста и с всички сили изкрещях: ПОЖАР!“
Бяха минали осем години, откакто Джони бе прочел този случай в увода към книгата на Стани, но той се бе запечатал в паметта му. Според него ключовата дума в спомена на Рупърт Дж. бе „безсилен“. Ако човек се настрои на мисълта, че сексуалният акт е най-важното нещо на света за дадения момент, той десето- и дори стократно увеличава риска да се почувствува безсилен да направи каквото и да е. А ако се навиеш, че най-важното нещо на света е четенето…
— Как е второто ти име, Чък? — попита Джони нехайно.
— Мърфи — ухили се момчето. — Това се вика дивотия, а? Моминското име на майка ми. Сама да си го казал на Джак или на Ал, ще ти счупя хилавите кокали.
— Не се бой. Кога е рожденият ти ден?
— На осми септември.
Джони започна да сипе скоростно въпросите, без да дава време на Чък да помисли, но и въпросите бяха такива, че нямаше какво да се мисли.
— Как се казва приятелката ти?
— Бет. Но ти я познаваш, Джони…
— Как е второто й име?
— Алма. Ужасно, нали?
— Как се казва дядо ти по бащина линия?
— Ричард.
— Кой според теб ще спечели в бейзболния шампионат на Източните щати тази година?
— „Янките“. С лекота.
— Кого би искал да видиш президент?
— Джери Браун.
— Смяташ ли да си продадеш колата?
— Не сега, може би догодина.
— Майка ти ли настоява?
— Естествено. Не можела да бъде спокойна, като знаела какви скорости развива.
— Как успя Червеният ястреб да се промъкне в затвора и да убие Дани Джунипър?
— Шербърн не бе обърнал достатъчно внимание на капака, с който се затваряше входът към тавана на затвора — отвърна Чък веднага, без да мисли, и тържеството, което се надигна в гърдите на Джони, го замая като голяма глътка чисто уиски. Беше се получило. Беше накарал Чък да говори за рози и той бе отвърнал с мощен крясък пожар.
Чък го гледаше безкрайно учуден.
— Червеният ястреб се промъкна на тавана през капандурата на покрива. Отвори с крак капака. Застреля Дани Джунипър. Застреля и Том Кениън.
— Правилно, Чък.
— Спомних си — Промълви Чък и вдигна поглед към Джони. Очите му се разшириха, а по ъгълчетата на устата му заигра усмивка. — Как хитро ме преметна и аз си спомних!
— Просто те хванах за ръка и ти помогнах да заобиколиш онова, което ти е пречило през цялото време. Но каквото и да е, то още си остава там, не бива да се заблуждаваш, Чък. В кое момиче се влюби Шербърн?
— Ъъъ… — Погледът му помътня и той неохотно поклати глава. — Не помня. — И изведнъж се плесна злобно по крака. — Нищичко не помня! Глупав съм като патица!