— А вие?
Бейс свирна презрително.
— Преди около пет години в Тримбъл решиха да организират целодневен рок-концерт. Градският съвет се колеба известно време, но накрая се съгласи, защото младежта си иска своето и трябва нещо да получи. Очаквахме около двеста местни младежи да се съберат на източното пасище на Хейк Джеймисън, за да слушат музика. А дойдоха хиляда и шестстотин, всички пушеха марихуана и пиеха концентрати направо от бутилките. Направиха грамадни поразии. В съвета се ядосаха и казаха, че никога повече няма да разрешат подобно нещо. А те само дето не се разплакаха от обида: „Че защо? Нали няма пострадали?“ Значи могат да безобразничат както си щат, стига да няма пострадали. И с този Стилсън е същата история. Спомням си веднъж…
— Да не би да имаш зъб на Стилсън, Джони? — намеси се Ланкт. — Някаква лична обида?
Той се усмихна по бащински, сякаш казваше: „Хайде, признай си и ще ти олекне!“
— Допреди шест седмици дори не знаех, че съществува.
— Може, може, но това не е отговор на въпроса ми.
Джони помълча известно време и рече:
— Той ме тревожи.
— И това не е отговор на въпроса ми.
— Напротив.
— Искаше ни се повече да ни помогнеш — въздъхна Ланкт.
Джони погледна към Бейс.
— Всички ли, които припадат на публични събрания в града ви, се удостояват с разпит от ФБР?
— Ами… не. Разбира се, че не — измънка смутено Бейс.
— Ти се ръкуваше със Стилсън, когато се свлече на земята — заговори Ланкт. — Имаше ужасен вид. И Стилсън бе позеленял от страх. Голям късмет извади, Джони. Голям късмет, че някой от неговите юначаги не превърна главата ти във ваза. Те помислиха, че си извадил пистолет да го застреляш.
Джони бе започнал да разбира. Той премести удивено поглед от Ланкт към Бейс и обратно.
— Вие сте присъствували! — възкликна той. — Бейс не ви е повикал по телефона, а сте присъствували на митинга.
Ланкт смачка цигарата си.
— Да, присъствувах.
— Защо ФБР се интересува от Стилсън? — едва ли не изрева Джони.
— Нека да поговорим за теб, Джони. Какъв е твоят…
— Не, нека да поговорим за Стилсън. Да поговорим за неговите юначаги, както ги нарекохте. Законно ли е те да носят палки, отрязани от кийове за билярд?
— Да — отговори Бейс. Ланкт го изгледа предупредително, но Бейс или не го видя, или се направи, че не вижда. — Билярдни кийове, бухалки за бейзбол или стикове за голф не се забраняват от закона.
— Чух, че тези типове са били от железните ездачи, от мотоциклетните банди.
— Някои са били в банди от Ню Джързи, други — от Ню Йорк…
— Бейс — прекъсна го Ланкт, — сега не е време…
— Не виждам какво толкова ще стане, ако му кажа — възпротиви се Бейс. — Те са безделници, негодяи, хулигани. Някои от тях са били обединени в банда преди четири-пет години по време на вълненията по плажовете на Хамптън. Други са участвували в мотоциклетна банда, „Дяволската дузина“, която се разформировала в хиляда деветстотин седемдесет и втора. Дясната ръка на Стилсън, Съни Елиман, е бил главатар на „Дяволската дузина“. Арестували са го поне шест пъти, но никога не са го съдили.
— Имаш грешка — Ланкт запали нова цигара. — Съден е в хиляда деветстотин седемдесет и трета за неспазване на правилата за движение — направил забранен ляв завой и карал от забранената страна по еднопосочна улица. Признал си вината и платил глобата: двадесет и пет долара.
Джони стана и бавно прекоси стаята към колонката за студена вода, където си наля втора чаша. Ланкт го наблюдаваше с интерес.
— Значи просто припадна, така ли? — попита той.
— Не — извърна се към него Джони. — Канех се да го застрелям с базука. Само че в критичния момент ми гръмнаха бушоните.
Ланкт въздъхна.
— Можеш да си вървиш, когато пожелаеш — каза Бейс.
— Благодаря.
— Но аз, както и мистър Ланкт, ще те посъветвам нещо. На твое място занапред бих се държал настрана от митингите на Стилсън, ако ми е мил животът. На хората, които Стилсън не харесва, току им се случва я едно, я друго…
— Така ли? — Джони си изпи водата.
— Това са въпроси извън твоята компетенция, Бейс. — Ланкт гледаше началника на полицията с очи, подобни на потъмняла стомана.
— Добре де — каза примирително Бейс.
— Няма да крия от теб, че митингите не минават без произшествия — поде Ланкт. — В Риджуей една бременна била пребита така, че пометнала. Това станало веднага след митинга, показан от Си Би Ес. Тя не можа да идентифицира престъпника, но имаме основания да смятаме, че е някой от хората на Стилсън. Преди месец на едно четиринадесетгодишно момченце му счупиха черепа, защото насочило към него воден пистолет. И то не можа да идентифицира престъпника. Но водният пистолет ни кара да мислим, че става въпрос за престараване от страна на охраната.