Но тя стоеше като хипнотизирана и го гледаше с нескрито удивление. Той се почувствува неудобно.
— Да не ми се е появило трето око?
Тя се засмя нервно.
— Не… не, разбира се. Прощавайте.
Погледът му попадна върху перваза на неговия прозорец и масичката отстрани. На перваза стърчеше избеляло сухо цвете и картичка с Исус Христос — от любимите на майка му, на които Спасителят приличаше на бейзболна звезда, готов с един замах да върже в кърпа победата за своя знаменит отбор или способен на друг подобен благороден подвиг. Ала картичката бе… пожълтяла. Пожълтяла и със закривени крайчета. Внезапен страх го омота като в одеяло и започна да го задушава.
— Сестра — извика той, — сестра!
Тя се спря на прага и се обърна.
— Къде са моите картички с пожелания за оздравяване? — Изведнъж му стана трудно да диша. — Оня другият има… Нима никой не ми е пратил поне една картичка?
Тя се усмихна, ала явно насила. Усмивката й бе на човек, който крие нещо. Изведнъж на Джони му се прииска тя да дойде до леглото му. Да може да се пресегне и да я докосне. Ако я докоснеше, щеше веднага да научи какво крие от него.
— Отивам да извикам доктора — побърза да тръгне тя, преди Джони да е успял пак да се обади. Той погледна сухото цвете и пожълтялата картичка с объркване и страх. Не след дълго отново се унесе в сън.
4
— Беше буден — зауверява Мари Мишо. — Говореше съвсем свързано.
— Добре де — успокои я доктор Браун. — Не се съмнявам, че е така. Щом веднъж се е събудил, ще се събуди пак. Може би. Въпрос само на…
Джони простена, клепачите му се отвориха и се показаха невиждащи, полуобърнати очи. След това той явно забеляза Мари и погледът му се фокусира. Усмихна се леко. Но лицето му си остана отпуснато, сякаш само очите му се бяха пробудили, а всичко друго продължаваше да спи. Изведнъж й се стори, че погледът му прониква вътре в нея.
— Мисля, че ще се оправи — проговори Джони. — Веднага щом изчистят втвърдената роговица, окото му ще стане като ново. Трябва да стане.
Мари ахна и Браун се удиви:
— Какво значи това?
— Говори за моя син — прошепна тя, — за моя Марк.
— Не — възрази Браун. — Говори насън, и толкоз. Не пришивайте към копчето балтон, сестра.
— Да, добре. Но сега не спи, нали?
— Мари? — Джони се усмихна колебливо. — Малко бях задрямал, нали?
— Да — изпревари я Браун. — И говорехте насън. Поуплашихте Мари. Сънувахте ли нещо?
— Неее… Не си спомням. Какво казах? И кой сте вие?
— Доктор Джеймс Браун. Също като певеца. Само че аз съм невролог. В съня си вие казахте: „Мисля, че ще се оправи веднага щом изчистят втвърдената роговица.“ Така беше, нали, сестра?
— На моя син предстои такава операция — поясни Мари. — На сина ми Марк.
— Нищо не помня. Трябва да съм спал. — Джони обърна към лекаря очи — сега те бяха ясни и пълни със страх.
— Не мога да си вдигам ръцете. Парализиран ли съм?
— Не. Опитайте пръстите.
Джони опита и ги размърда до един. Усмихна се.
— Повече от отлично! — похвали го Браун. — Кажете ми името си.
— Джон Смит.
— Добре. А средното име?
— Нямам такова.
— Прекрасно. Кому е притрябвало? Сестра, идете в стаята я вижте кой е утре в неврологията. Искам да започна цяла серия от изследвания на мистър Смит.
— Да, докторе.
— Можете да се обадите и на Сам Уейзак. Ще го намерите или вкъщи, или на игрището за голф.
— Да, докторе.
— Й моля ви, никакви репортьори… само през трупа ви! — предупреди Браун сериозно, макар да се усмихваше.
— Да, докторе, разбира се.
Тя тръгна и белите й маратонки заскърцаха по мозайката.
„Момченцето й ще се оправи — мярна се в ума на Джони. — Трябва непременно да й кажа.“
— Доктор Браун ¦ — подхвана той. — Къде са ми картичките с пожелания за оздравяване? Нима не са ми пратили нито една?
— Още само няколко въпроса — не се смути докторът. — Спомняте ли си името на майка си?
— Разбира се, че си го спомням. Вера.
— А моминското й име?
— Нейсън.
— Името на баща ви?
— Хърбърт. Хърб. А защо й заръчахте: „Никакви репортьори?“
— Домашен адрес?
— РФД номер едно, Паунъл — изстреля като картечница Джони и изведнъж млъкна. По лицето му се изписа весело учудване. — Искам да кажа… Виждате ли, сега живея в Клийвс Милс на главната улица сто и десет. За какъв дявол ви дадох адреса на родителите си? Не живея там, откакто навърших осемнадесет години.
— И на колко години сте сега?
— Проверете в шофьорската ми книжка — загуби търпение Джони. — Аз искам да знам защо нямам картички. И от колко време съм в болницата. И коя е тази болница.