— Какво изявление искаш да направиш? — обади се един от репортьорите.
— Ето какво — започна Джони. — Специалистката, която ръководи упражненията ми по лечебна физкултура, се нарича Айлийн Магаун. Тя е много приятна личност, която ми помага да си възвърна силите. Виждате ли, аз преживях катастрофа и… — Една от телевизионните камери започна да се приближава, вперила в лицето му изцъкленото си, безизразно око и за момент прекъсна хода на мислите му. — … и в резултат на това много отслабнах. Мускулите ми са станали меки като восък. Тази сутрин бяхме в салона за лечебна физкултура и тъкмо привършвахме, когато аз изведнъж усетих, че къщата й гори. Тоест, ако трябва да бъда по-точен… („Господи, дрънкаш като някой надут пуяк!“), имах чувството, че е забравила да угаси газовия котлон и че пердетата в кухнята й ей сега ще пламнат. Тогава отидохме, позвънихме на пожарната и с това се свърши.
Последва кратка пауза, през която всички стояха със зяпнали уста, докато смелят чутото — „Имах чувството, че е забравила да угаси газовия котлон и с това се свърши“ — после въпросите отново се отприщиха и се смесиха в неразбираема канонада от човешки гласове. Джони се огледа безпомощно. Чувствуваше се объркан и уязвим.
— Един по един! — надвика ги Уейзак. — Вдигайте ръка. Никога ли не сте ходили на училище?
Изникна гора от ръце и Джони посочи Дейвид Брайт.
— Би ли нарекъл това явление парапсихическо, Джони?
— Бих го нарекъл просто чувство — отвърна Джони. — Правех упражнения с медицинска топка и тъкмо бях приключил. Мис Магаун ме хвана за ръката, за да ми помогне да стана, и в този момент неочаквано разбрах.
Той посочи другиго.
— Мел Алън от „Сънди Телеграм“, Портданд, Мистър Смит, това нещо като картина ли беше? Като изображение, оформило се в главата ви?
— Не, съвсем не — отвърна Джони, но в действителност никак не можеше да си спомни какво точно беше.
— Случвало ли ти се е и друг път? — попита млада жена с панталон и жакет.
— Да, няколко пъти.
— Би ли ни разказал и за другите случаи?
— Бих предпочел да се въздържа.
Един от телевизионните репортьори вдигна ръка и Джони му кимна.
— Мистър Смит, имали ли сте подобни проблясъци преди нещастния случай и последвалата го кома?
Джони се поколеба.
Публиката бе затаила дъх. Телевизионното осветление пареше в лицето му като тропическо слънце.
— Не — отрече той.
Заваля град от нови въпроси. Джони пак погледна безпомощно към Уейзак.
— Спрете! Край! — викна лекарят. Когато глъчката затихна, Сам се наведе към Джони. — Свърши ли, Джони?
— Ще отговоря на още два въпроса. После… повярвайте… днес беше тежък ден за мене… слушам ви, госпожо?
Той посочи една едра жена, която се бе вклинила между двама млади репортьори.
— Мистър Смит — избоботи тя с мощен като бурия глас, — кой ще бъде кандидатът за президент от Демократическата партия за изборите догодина?
— Не мога да ви кажа — искрено се учуди на въпроса Джони. — Откъде бих могъл да знам?
Нови ръце се вдигнаха във въздуха. Джони посочи висок мъж със сериозно лице, облечен в тъмен костюм. Онзи пристъпи напред. Веднага пролича, че е от заядливците, които обичат да поучават хората.
— Мистър Смит, аз съм Роджър Дюсо от Луистънския „Сън“ и бих желал да чуя как си обяснявате тази своя свръхестествена способност… ако действително я имате? Защо се е появила именно у вас?
Джони се изкашля.
— Доколкото схващам… вие искате от мене да обоснова наличието на нещо, което не разбирам. Не мога да го направя.
— Не да обосновете, мистър Смит, а просто да обясните.
„Мисли, че ги баламосвам. Или поне, че се опитвам.“
Уейзак застана до Джони.
— Ще ми разрешите ли аз да отговоря на въпроса ви — намеси се той, — или най-малкото да се постарая да обясня защо не може да му се отговори?
— И вие ли сте феномен? — попита хладно Дюсо.
— Да. Всички невролози са длъжни да бъдат такива — това влиза в професионалната ни подготовка.
Избухна смях и Дюсо се изчерви.
— Дами и господа, представители на печата и телевизията. Този човек прекара в състояние на кома четири години и половина. Ние, специалистите, които изучаваме човешкия мозък, нямаме представа нито защо е изпаднал в кома, нито защо е излязъл от нея. Това е така поради простата причина, че не знаем какво всъщност представлява комата, както не знаем и какво точно е сънят или обикновеното събуждане. Дами и господа, ние не разбираме мозъка на жабата, нито този на мравката. Можете да ме цитирате, ако желаете… голям храбрец съм, нали?
Отново избухна смях. Уейзак явно им допадаше. Единствено Дюсо остана сериозен.