— Бог да ви подкрепи в това намерение! — каза зарадваният старец. — С всички сили ще се помъча да измоля от княза освобождението ви. Ще сполуча ли, или не — това бог [знае]. Във всеки случай вашата съдба навярно ще бъде смекчена. Ах, боже мой! Прегърнете ме, позволете ми да ви прегърна. Как ме зарадвахте наистина! Е, хайде, сбогом, още сега отивам при княза.
Чичиков остана сам.
Цялата му природа се разтърси и размекна. Разтапя се и платината, най-твърдият от металите, който най-дълго от всички се противи на огъня; когато трябва да се усили огънят в горнилото, надуят меховете и нетърпимата горещина се качва до [горе], упоритият метал побелява и се превръща и той в течност; омеква и най-красивият мъж в пещта на нещастията, когато, усилвайки се, те разтопят с буйния си огън закоравялата природа…
„Сам не умея и не чувствувам, но ще употребя всичките си сили, за да дам на другите да почувствуват; сам съм лош и нищо не умея, но всички сили ще употребя, за да настроя другите; сам съм лош християнин, но [ще употребя] всички сили, за да не вкарам другите в съблазън. Ще се трудя, ще работя на село с пот на лицето си и честно ще се заловя така, че да имам добро влияние и върху другите. Та наистина да не съм съвсем негоден? Имам способности за стопанство, имам качества на спестовност, пъргавина и благоразумие, дори постоянство. Трябва само да се реша…“
Така мислеше Чичиков и с полусъбудените сили на душата си сякаш напипваше нещо. Сякаш природата му с някакво тъмно чувство почна да долавя, че има някакъв дълг, който човек трябва да изпълнява на земята, който може да се изпълнява всякъде, на всеки ъгъл, при всякакви обстоятелства, смущения и движения около човека. И трудолюбивият живот, отдалечен от шума на градовете и от ония съблазни, които човекът е измислил от празнота, забравил труда, тъй ясно почна да изпъква пред него, че той вече почти забрави цялата неприятност на своето положение и може би беше готов дори да благодари на. провидението за този тежък [удар], стигаше само да го пуснат и да му дадат поне част… Но еднокрилата врата на мръсния килер се отвори, влезе една чиновническа особа, някой си Самосвистов, епикуреец, левент, цял аршин широк в плещите, със стройни нозе, отличен другар, гуляйджия и фогаджия, както се изразяваха за него самите му другари. Във военно време този човек би направил чудеса: да го проводиш някъде, за да се промъкне през непроходими, опасни места, да открадне някой топ под носа на неприятеля — това беше тъкмо за него работа. Но поради липса на военно поприще, дето би станал може би честен човек, той с всички сили вършеше гадости. Непостижимо нещо! Странни убеждения и правила имаше той: с другарите си беше добър, никому не изменяше и като дадеше дума, удържаше я, но смяташе по-високото си началство нещо като неприятелска батарея, през която трябва да се промъкнеш, ползувайки се от всякакви слаби места, проломи или опущения.
— Знаем всичко за вашето положение, всичко чухме — каза той, като видя,че вратата зад него се затвори плътно. — Нищо, нищо! Не се бойте: всичко ще се поправи. Всички ще почнем да работим за вас и сме на ваша услуга. Трийсет хиляди за всички — нищо повече.
— Нима? — извика Чичиков. — И аз ще бъда съвсем оправдан?
— Иди си, прати ме командирът да изкарам вместо тебе смяната.
Смениха се и той застана сам с пушката. Само това и трябваше. В това време вместо предишната жена се яви друга, която нищо не знаеше и не разбираше. Предишната я бяха скрили някъде така, че и отсетне не можаха да узнаят де се е дянала. А когато Самосвистов се подвизаваше като воин, юрисконсултът правеше чудеса на гражданското поприще: даде на губернатора да узнае странично, че прокурорът пише донос против него; на полицейския чиновник обади, [че] един чиновник, който живее тук тайно, пише доноси против него; чиновника, който живееше тайно, увери, че има още по-таен чиновник, който пише донос против него, и докара всички в такова положение, че всички трябваше да се обърнат към него за съвет. Стана такава неразбория: трупаха се донос след донос и почнаха да се откриват такива работи, каквито и слънцето не е виждало, и дори такива, каквито никога не е имало. Всичко влезе в действие и работа: и кой бил незаконороден син, и от какъв род и звание, и кой има любовница, и чия жена подир кого се влачи. Скандали, съблазни и всичко тъй се забърка и заплете заедно с Чичиковата история с мъртвите души, че по никой начин не можеше да се разбере кое от тези дела беше най-главната дивотия: и двете изглеждаха еднакви по качества. Когато най-сетне почнаха да постъпват книжа до генерал-губернатора, горкият княз нищо не можа да разбере. Един твърде умен и пъргав чиновник, който бе натоварен да направи извлечение, насмалко щеше да полудее: по никакъв начин не можеше да се улови нишката на работата. В това време князът беше загрижен с много други работи, една от друга по-неприятни. Излезе, че в една част на губернията има глад. Чиновниците, проводени да раздават храни, не се разпоредили май тъй, както трябва. В друга част на губернията се раздвижиха разколници. Някой пуснал между тях, че се бил родил антихрист, който не давал мира и на мъртвите, и купувал някакви мъртви души. Каяха се и грешаха и под предлог, че искат да заловят антихриста, убиваха неантихристите. На друго място селяните се разбунтуваха против помешчиците и капитан изправниците. Някакви скитници пръснали между тях слухове, че настъпва такова време, когато селяните трябва да бъдат помешчици и да се облекат с фракове, а помешчиците да се облекат с аби и да станат селяни, и една цяла община, без да му мисли, че тогава ще станат твърде много помешчиците и капитан-изправниците, отказала да плаща данъци. Трябваше да се прибегне до насилствени мерки. Горкият княз беше най-разстроен душевно. В това време му доложиха, че дошъл закупвачът.