Скоро в сградата не остана нищо друго, освен хората. Патрик Фърнан се беше трансформирал в човешки облик, а доктор Лудвиг обработваше многобройните му рани. Радвах се за всяка една от тях. Съжалявах единствено, че не бяха по-тежки. Явно глутницата нямаше нищо против жестокостта на Фърнан, но аз просто не можех да приема тази неоправдана варварщина.
Алсид се намираше под грижите на Звезда-Мария Купър — млада вълчица, която познавах съвсем бегло.
Звезда-Мария го държеше в обятията си и нежно разтриваше гърба му. Прекрасно разбирах, че в момент като този Алсид предпочиташе компанията на себеподобните си. Разбрах го, когато срещнах погледа му. Заболя ме, и то много, но точно днес моите чувства нямаха никакво значение.
Клодин плачеше в ръцете на брат си.
— Толкова с чувствителна — прошепнах аз на Клод. Чувствах се малко виновна, че не плача, но аз страдах по-скоро за Алсид. С баща му почти не се познавах.
— Клодин участва във Втората война на елфите в Айова, рамо до рамо с най-добрите от тях — каза Клод и поклати глава. — Видях как обезглавен таласъм й се изплези в предсмъртен гърч, а тя му се изсмя. Но като излезе на светло, се размеква и става много чувствителна.
Това окончателно ми затвори устата. Нямах никакво желание да приемам допълнителна информация относно законите в свръхестествения свят. Дошло ми беше до гуша.
След като почистиха помещението и изнесоха всичко, в това число и трупа на Джаксън (който доктор Лудвиг трябваше да трансформира по някакъв начин, за да изглежда смъртта му приемлива), всички членове на глутницата се събраха пред Патрик Фърнан, който продължаваше да стои чисто гол. Гордостта от победата го караше да се чувства мъж. Съвсем буквално. Гадост!
Стоеше прав върху червено карирано одеяло. Стана ми смешно, но усмивката ми изстина, когато съпругата на новия лидер заведе при него младо тъмнокосо момиче на не повече от осемнайсет. Тя също беше гола, но за разлика от него изглеждаше добре без дрехи.
Какво, по дяволите, ставаше тук?
Тогава се сетих за последния етан от церемонията и осъзнах, че Патрик Фърнан щеше да изчука това момиче пред очите на всички ни. Не. Нямаше да си го причиня. Опитах се да се обърна, за да изляза, но Клод изсъска:
— Не можеш да си тръгнеш!
Той запуши устата ми с ръка и насила ме завлече най-отзад. Клодин ни последва и застана пред мен, за да не ми се налага да гледам. Опитах се да извикам, но дланта на Клод продължаваше да притиска устата ми.
— Млъкни! — ядоса се елфът. — Ще навлечеш неприятности на всички ни. Това с тяхна традиция. Момичето е доброволка. След това Патрик отново ще стане примерен съпруг. Либи вече му е родила поколение и по традиция той е длъжен да направи това и с друга жена. Няма значение дали момичето ще забременее, или не, той просто трябва да изпълни дълга си.
Затворих очи и мислено благодарих на Клодин за това, че се обърна към мен и запуши ушите ми е мокрите си от сълзи длани. Тълпата нададе радостен вик, за да ознаменува успешния край на ритуала. Близнаците си отдъхнаха и ми дадоха възможност да се размърдам, Фърнан продължаваше да стои гол, но поне не се перчеше с мъжкото си достойнство.
За да затвърди статута си на лидер, Фърнан започна да приема обети за вярност от членовете на глутницата. Заставаха пред него един след друг, от най-възрастния до най-младия. Всеки от тях близваше опакото на ръката му и оголваше ритуално врага си за няколко секунди. Когато дойде ред на Алсид, внезапно осъзнах, че положението може да загрубее.
Затаих дъх.
И не само аз, съдейки по гробната тишина в залата.
След дълго колебание Фърнан се наведе и докосна със зъби шията на Алсид; отворих уста, за да протестирам, но Клодин я запуши с ръка. Зъбите на Патрик бавно се отдръпнаха от шията на Алсид, без да оставят и драскотина по кожата му.
Новият водач на глутницата изпращаше послание на своите поданици.
Когато и последният върколак изпълни ритуала, аз вече се огъвах под тежестта на емоциите. Дали щяха да ми позволят да си тръгна? Да, публиката започна да се разпръсва; някои се трупаха около Фърнан, за да ги поздравят с победата, а други тихомълком се насочваха към изхода.
Обърнах гръб на всички и се изстрелях към вратата. Следващия път, когато някой ме накара да присъствам на свръхестествен ритуал, ще му кажа, че трябва да си мия косата.
Щом излязох на чист въздух, забавих ход и се отправих към колата е натежали крака. Замислих се за онова, което бях видяла в съзнанието на Алсид след края на битката. Той смяташе, че съм го провалила. Помоли ме да дойда и аз дойдох; трябваше да се досетя, че молбата му не е случайна.