Глас номер едно спечели спора. Пъхнах ръка под свития лакът на Алсид и двамата изкачихме стълбите към входа на църквата.
На скамейките седяха обикновени хора; само първите три реда и от двете страни се пазеха за членове на глутницата. Но високият мъж, който би изпъквал навсякъде, седеше на последния ред. Мярнах за кратко широките му рамене, преди да насоча цялото си внимание към церемонията. Двете деца на семейство Фърнан — две сладки малки дяволчета — се запътиха с тържествени физиономии към първия ред от дясната страна на църквата. Аз и Алсид влязохме след тях, следвани от двамата кандидати. Тази церемония по настаняването изглеждаше доста странно, като на сватба. Аз и Алсид в ролята на кумове. Двете по-възрастни двойки — Джаксън и Кристин, Патрик и Либи Фърнан — като родители на младоженците.
Нямах никаква представа как изглежда това в очите на цивилните граждани.
Знаех много добре, че ни гледат втренчено, но за мен това е ежедневие. Когато работиш като сервитьорка, просто свикваш да те оглеждат от глава до пети. Бях облечена подходящо за случая и по-хубава от това не бих могла да изглеждам, Алсид също. Нека си гледат! Двамата с Алсид седнахме на първата редица в лявата част на църквата. Патрик Фърнан и съпругата му се настаниха на скамейките от другата страна на пътеката. Обърнах се и видях Джаксън и Кристин, които бавно пристъпваха напред с подходящата за случая сериозност. Последва леко раздвижване на глави и ръце, едва доловим шепот и шумолене на дрехи. Накрая Кристин и Джаксън също заеха местата си и церемонията по настаняването приключи.
Станахме на крака, докато внасяха обвития в бродиран саван ковчег, и опелото започна.
Прочетохме литанията (Алсид любезно ми посочи страницата в молитвеника) и свещеникът попита дали някой би искал да каже няколко думи за полковник Флъд. Пръв стана един от приятелите му от военновъздушната база, който започна да възхвалява чувството за дълг на полковник Флъд и сподели гордостта си от факта, че е служил под негово командване. Щафетата пое един от църковните съратници на покойника, впечатлен както от щедростта му, така и от умението му да води счетоводните книги на църквата.
Патрик Фърнан се надигна от скамейката и се запъти към аналоя. На походката му й липсваше финес, заради излишните килограми, но речта му определено се различаваше от клишираните елегии на предишните двама оратори.
— Полковник Флъд беше забележителен мъж и велик водач — започна Фърнан. Ораторските му способности надминаваха очакванията ми. Или речта му беше написана от образован човек. — В нашата братска общност той бе човекът, който винаги ни насочваше в правилната посока и определяше целите, които трябваше да се постигнат. С течение на годините той често споменаваше, че това е работа за младите.
Плавен преход от надгробно слово към агитационна реч. И аз не бях единствената, която забеляза това; въздухът в църквата завибрира от едва доловими движения и приглушени коментари.
Патрик Фърнан изпита леко смущение от реакцията на присъстващите, но въпреки това продължи смело напред.
— Неведнъж съм уверявал Джон, че няма по-подходящ от него за този пост, и все още съм убеден в това. Без значение кой ще заеме мястото му, Джон Флъд никога няма да бъде забравен. Аз винаги ще се гордея, че той многократно ми е гласувал доверие и че дори ме наричаше негова дясна ръка. — С тези няколко изречения продавачът на мотоциклети обяви желанието си да заеме мястото на полковник Флъд като водач на глутницата.
От дясната ми страна Алсид кипеше от гняв. Ако не седяхме на първата редица, сигурно щеше да ми подхвърли някой и друг коментар по адрес на Патрик Фърнан. От другата страна на Алсид седеше Кристин. Лицето й изглеждаше като изваяно от слонова кост. Явно и тя полагаше усилие да овладее емоциите си.
Бащата на Алсид изчака около минута, преди да заеме ораторското място. Очевидно ни даваше време да прочистим лошия вкус в главите си, преди да започне речта си.
Джаксън Ерво, заможен земемер и върколак, ни предостави щедрата възможност да огледаме отлежалата красота на лицето му и чак тогава се обърна към избирателите си:
— Скоро няма да срещнем човек като Джон Флъд. Човек, чиято мъдрост с била калена и изпитана през годините… — О, не, старият Джаксън изобщо нямаше задни помисли, дума да не става!
Изключих съзнанието си за останалата част от службата и се вглъбих в собствените си мисли. Имах достатъчно храна за размисъл.
Всички станахме на крака, когато Джон Флъд — полковник от военновъздушните сили и водач на глутница — напусна църквата за последен път. Не обелих и дума по пътя до гробището, стоях до Алсид по време на погребалната служба, изтърпях докрай церемонията по поднасяне на съболезнования и когато всичко това приключи, се настаних в колата.