— Сам. Кой друг?
Треперех от студ в тънката си силонова пижама, но не исках да каня Бил вътре.
— Калвин Норис и Хедър Кинман.
— Мъртви?
— Само Хедър. Калвин е тежко ранен.
— Полицията арестувала ли с някого?
— Не.
— Знаеш ли кой е стрелецът?
— Не.
— Тревожиш се за брат си.
— Да.
— Трансформирал се е по пълнолуние.
— Да.
Бил ме погледна с нещо като съжаление.
— Съжалявам, Суки — каза той. Звучеше искрено.
— Не го казвай на мен. Няма смисъл — троснах се аз. — Кажи го на Джейсън. Той е човекът с козината.
Лицето на Бил доби каменно изражение.
— Извини ме за натрапването. Тръгвам си. — И потъна в гората.
Не видях реакцията на Чарлз, защото веднага се обърнах, влязох в къщата и угасих външната лампа. Проснах се обратно в леглото, но не можах да заспя от яд и тревога. Завих се презглава, за да дам на вампира да разбере, че не ми се говори за случилото се. Той се движеше толкова тихо, че нямах представа къде точно се намира; стори ми се, че спря за миг пред вратата ми, а после продължи по коридора.
Въртях се в леглото поне четиридесет и пет минути и чак тогава усетих, че се унасям в сън.
И точно преди да заспя дълбоко, някой ме стисна за рамото. Усетих миризма на сладък парфюм… и на още нещо, нещо ужасно. Чувствах се страшно отпаднала.
— Суки, къщата ти гори — каза някой.
— Невъзможно е — отвърнах. — Не съм включвала никакви електрически уреди.
— Трябва веднага да излезеш навън — настоя гласът. Някъде отдалеч се носеше непрекъснат пронизителен звук, който ме накара да се сетя за учебните пожарни тревоги в началното училище.
— Добре — казах аз с натежала глава от съня и пушека (който видях, след като си отворих очите). Една тогава осъзнах, че пронизителният звук се носи от детектора за дим. Из жълто-бялата ми спалня се носеха плътни сиви облаци пушек, досущ като зли духове. Нямах сили да следвам темпото на Клодин, затова тя ме издърпа от леглото и ме изнесе на ръце през входната врата. Никога не съм била носена на ръце от жена, но — разбира се — Клодин не е обикновена жена. Остави ме да стъпя на ледената трева в двора и аз мигновено се събудих. Очевидно не сънувах кошмар.
— Къщата ми се е запалила? — Все още не можех да дойда на себе си.
— Вампирът каза, че онзи човек я е запалил — кача тя и посочи към левия край на къщата. Само че аз, в продължение на една безкрайна минута, не можех да откъсна очи от ужасяващата гледка пред себе си — задната веранда и част от кухнята горяха, а огънят озаряваше нощта в червено сияние.
Насилих се да погледна към бегониите и видях проснат на земята човек. Чарлз стоеше на колене до него.
— Обадихте ли се на пожарната? — извиках и към двамата, докато тичах боса към къщата, за да огледам трупа. Бял, гладко избръснат, около трийсетгодишен. Не го познавах.
— О, не, изобщо не се сетих — смотолеви Чарлз. По негово време изобщо не е имало пожарни служби.
— А аз не си нося мобилния телефон — въздъхна Клодин, която бе рожба на модерната цивилизация.
— Тогава ще се наложи да вляза вътре и да го направя, ако телефонът все още работи — казах аз и се завъртях на пета. Чарлз се изправи и ме изгледа сърдито.
— Никъде няма да ходиш — отсече Клодин. — Ей, новият, ти тичаш достатъчно бързо и ще успееш да се справиш.
— Огънят е смъртоносен за вампирите — отвърна той.
Така си беше; изгаряха като факли при първата искра. Успях да потисна егоистичния порив да го накарам да влезе, защото много исках да взема отвътре поне палтото, чехлите и дамската си чанта.
— Иди да звъннеш от телефона на Нил — казах аз и посочих надясно. Той изхвърча като ракета, а щом се скри от погледа ми, аз се втурнах към къщата и успях да вляза, преди Клодин да е успяла да реагира. Димът беше станал още по-гъст, а в кухнята, на няколко метра от мен, се виждаха пламъци. Уплаших се и осъзнах грешката си. Изобщо не трябваше да се връщам в къщата. Опитах се да запазя самообладание и се огледах за чантата си. Намерих я на обичайното й място в спалнята, а палтото ми лежеше върху стола в ъгъла. Не успях да намеря чехлите си, но трябваше да се махна оттам незабавно. Измъкнах чифт чорапи от чекмеджето на скрина и изхвърчах от спалнята с насълзени очи. Кашлях и се давех, но инстинктивно посегнах наляво, за да затворя вратата към кухнята. После си плюх на петите и хукнах към входната врата, но се спънах и паднах върху един стол във всекидневната.