— Глупачка! — изруга феята Клодин и аз изпищях. Тя ме грабна през кръста и отново ме изнесе през входната врата, стиснала ме под мишница като навит на руло килим.
Писъците и кашлицата блокираха дихателната ми система за минута-две — напълно достатъчно време на Клодин да ме отведе на безопасно разстояние от къщата. Настани ме на тревата и нахлузи чорапите върху босите ми крака. После ми помогна да се изправя и да напъхам ръцете си в ръкавите на палтото. Аз го закопчах и блажено й се усмихнах.
Клодин за втори път се появяваше от нищото, за да ми спаси живота. Първия път заспивах на волана след един много дълъг и изморителен ден.
— Изобщо не ми е лесно с теб — засмя се тя, но вече не толкова искрено.
Лампата в коридора на къщата угасна. Предположих, че или бушоните са гръмнали, или пожарната служба е изключила електричеството.
— Съжалявам — измърморих аз. Нищо друго не ми дойде наум, макар да не разбирах защо трябваше да се извинявам на Клодин, след като не нейната, а моята къща гореше. Исках да изтичам в задния двор за по-добра видимост, но Клодин ме стисна за лакътя.
— Не се приближавай — отсече тя. Опитах се да измъкна ръката си от хватката й, но не успях. — Чуй, колите пристигат.
Вече се чуваха сирените на пожарните коли и аз мислено благослових всеки човек, който идваше да ми помогне. Пейджърите на всички доброволци се бяха разнищели и те бяха скочили от топлите си легла, за да ми се притекат на помощ.
„Баракудата“ Хенеси, шеф на брат ми, паркира колата си на алеята, изскочи отвътре и хукна към мен.
— Вътре има ли други хора? — извика той. Зад неговия автомобил спря пожарна кола и новичкият ми чакъл се разхвърча наоколо.
— Не — отвърнах.
— Има ли газови бутилки?
— Да.
— Къде?
— В задния двор.
— Къде е колата ти, Суки?
— Отзад — отвърнах. Гласът ми започваше да трепери.
— Газова бутилка в задния двор! — изкрещя Баракудата през рамо.
Чу се вик в отговор, последван от бурна активност. Разпознах Хойт Фортънбъри и Ралф Тутън, плюс още няколко мъже и две жени.
Баракудата размени няколко бързи реплики с Хойт и Ралф и извика при себе си някаква дребна жена, която изглеждаше като премазана под огромната тежест на екипировката си. Хенеси посочи към неподвижното тяло в тревата, жената свали шлема си и коленичи до него. Огледа го, опипа го и накрая поклати глава. Чак тогава я разпознах — медицинската сестра на доктор Робърт Мередит, Джен Някоя-си.
— Кой е мъртвецът? — попита Баракудата. Не изглеждаше особено разтревожен.
— Нямам представа — едва чуто отвърнах аз с треперещ глас. Клодин прехвърли ръка през рамото ми и ме притисна до себе си.
До пожарната кола спря полицейска. От шофьорското място изскочи шериф Бъд Диърборн. До него се возеше Анди Белфльор.
— Опа! — изхълца Клодин.
— Аха — добавих аз.
Отнякъде се появи Чарлз, следван по петите от Бил. Вампирите впериха погледи в трескавата активност наоколо и едва минута по-късно забелязаха Клодин.
Дребната жена се изправи, нахлузи отново шлема си и извика:
— Шерифе, бъди така добър и извикай линейка да прибере трупа.
Бъд Диърборн даде знак на Анди и той веднага извади радиостанцията си.
— Един мъртвец не ти ли стига. Суки? — опита се да се пошегува Бъд Диърборн. Бил ядосано изръмжа.
Пожарникарите счупиха прозореца до масата за хранене, принадлежала още на прапрабаба ми, и в нощното небе се издигна облак искри. Пожарната кола се придвижи напред и точно в този момент ламариненият покрив над кухнята и верандата изхвърча във въздуха.
Къщата ми потъна в пламъци и гъсти облаци дим.
8.
Клодин стоеше от лявата ми страна. Бил мина отдясно и улови ръката ми. Тримата стояхме неподвижно и гледахме как пожарникарите пъхат маркуча през счупения прозорец. От задната част на къщата се разнесе звук от счупено стъкло, което значеше, че са строшили и прозореца над мивката. Докато пожарникарите се бореха с огъня, полицаите насочиха вниманието си към трупа. Чарлз смело пристъпи напред.
— Аз го убих — спокойно каза той. — Хванах го, докато палеше огъня. Имаше оръжие и ме нападна.
Шериф Диърборн приличаше повече на пекинез, отколкото на човек. Лицето му на практика изглеждаше вдлъбнато. Имаше кръгли и лъскави очи, които в момента излъчваха огромно любопитство. Кестенявата му коса, щедро изпъстрена със сиви кичури, бе вчесана назад. Изобщо нямаше да се изненадам, ако по време на разговора започнеше да лае.