Отворих чекмеджето, където държах ключовете, и ги открих разтопени и залепнали заедно. Стиснах зъби и затворих очи. Джейсън веднага дойде при мен.
— Мамка му! — просъска гой. Тонът му ми помогна да преглътна сълзите си.
Подпрях се на ръката му и останах така в продължение на минута, докато той непохватно ме потупваше по гърба. Болеше ме да гледам любимите си вещи в такова състояние, макар непрекъснато да си повтарях, че можеше и по-зле да е — да загубя цялата си къща и дори да загина. Имах късмет, че детекторът за дим ме събуди навреме, но можех да попадна в ръцете на подпалвача Джеф Мариот и да бъда убита.
Почти всичко в източната част на кухнята беше унищожено. Нямаше нито под, нито покрив.
— Имаш късмет, че стаите на горния етаж са встрани от кухнята — каза Грег след огледа на двете тавански стаи. — Най-добре ще е да се консултираш със строител, но според мен вторият етаж е в добро състояние.
После преминахме към финансовата част от разговора — кога щях да получа парите, каква сума и колко щяха да ми удържат от нея.
Докато Джейсън се луташе из двора, аз изпратих Грег до колата му. Походката и движенията на брат ми издаваха, че едва се побира в кожата си от гняв — не само заради състоянието на къщата, но и поради факта, че едва не загинах в нея. След като Грег си тръгна, започнах да мисля откъде да я подхвана — имах цял списък задачи за вършене, телефонни разговори за провеждане (откъде?), а трябваше да се появя и на работа (с какви дрехи?).
Джейсън се приближи към мен и каза:
— Ако бях тук, щях да го убия.
— В животинското си тяло?
— Аха. Но преди това щях да го уплаша до смърт… кучия му син!
— Звучи чудесно, но според мен Чарлз добре се е справил с тази задача.
— Арестуваха ли вампира?
— Не, Бъд Диърборн му каза да не напуска града. В крайна сметка затворът в Бон Томпс не разполага с килия за вампири. Обикновените килии не са достатъчно здрави за тях, а освен това имат прозорци.
— Значи този кучи син е членувал в „Братството на Слънцето“? Просто някакъв непознат, дошъл в града само за да те очисти?
— Така изглежда.
— А защо ти имат зъб? Само защото излизаше с Бил и си близка с вампирите ли?
„Братството на Слънцето“ наистина ми имаше зъб, и то кътник. Вампирите разгромиха огромната им църква в Далас, а един от водачите им загина — и всичко това по моя вина. Вестниците изписаха купища статии относно полицейската акция в Тексас. След като пристигнали в района, полицаите открили паникьосаните членове на Братството, които търчали наоколо и твърдели, че са били нападнати от вампири. Органите на реда нахлули в сградата и при обиска открили в мазето килия за мъчения, нелегално оръжие, пригодено за стрелба по вампири с дървени колове, както и един труп. Не намерили нито един вампир. Стив и Сара Нюлин, ръководителите на даласката църква на Братството, бяха в неизвестност от онази нощ до ден-днешен.
Аз обаче имах лошия късмет да срещна Стив Нюлин в Джаксън, където той, заедно със свой съучастник, се готвеше да убие вампир с дървен кол в един нощен бар. Аз им попречих да го направят. Нюлин успя да се измъкне, за разлика от приятелчето си.
А сега излизаше, че последователите на Нюлин са ме издирвали през цялото това време. Изненадах се, че не съм успяла да го предвидя, но в интерес на истината всички събития през последната година ме връхлитаха изневиделица. От Бил знаех — а той има известни компютърни умения, — че всеки може да бъде открит с помощта на това чудо на техниката.
А може би Братството използваше услугите на частни детективи, като онези двамата, които ме навестиха вчера? Може би Джак и Лили Лийдс просто са ме излъгали, че работят за семейство Пелт? Не ми приличаха на фанатици, но силата на зеления цвят е универсална.