— Вероятно ме мразят, защото съм излизала с вампир — въздъхнах. Двамата с Джейсън стояхме облегнати на пикапа му, вперили тъжни погледи в почернялата къща. — Кого ще ми препоръчаш за ремонта на кухнята?
Не смятах да ползвам услугите на архитект. Исках просто да възстановя предишното състояние на кухнята. Подът трябваше да се смени напълно, така че спокойно можех да я направя малко по-голяма и да затворя изцяло верандата. Така пералнята и сушилнята щяха да са добре защитени от лошо време. Имах предостатъчно пари да си го позволя, а и застрахователната компания щеше да поеме голяма част от разходите.
Малко по-късно в двора спря още един пикап. Максин Фортънбъри, бабата на Хойт, свали от задната седалка няколко коша за пране.
— Къде са ти дрехите, девойче? — извика тя. — Ще ги взема вкъщи да ги изпера. Сигурно всичките миришат на пушек.
Започнах да протестирам, тя настоя и след кратък словесен двубой двете влязохме в одимената къща, за да вземем част от дрехите ми. Максин грабна и наръч ленени чаршафи от скрина в спалнята, за да види дали би могла да им вдъхне живот.
Веднага щом Максин си тръгна, по алеята се зададе новата кола на Тара, следвана от домашната й помощница — висока млада жена на име Маккена, — която шофираше старата й кола.
След като ме прегърна и ми поднесе съчувствията си, Тара каза:
— Ще караш старото ми „Малибу“, докато се оправиш със застрахователите. Само седи в гаража ми и събира прах. Дори обмислях да пусна обява във вестника, че го продавам. Ще ти свърши добра работа.
— Благодаря ти — замаяно отвърнах аз. — Тара, колко мило от твоя страна. — Не изглеждаше добре, веднага ми направи впечатление, но точно в този момент нямах сили да мисля за чужди проблеми.
Двете си тръгнаха и аз им помахах вяло за довиждане.
След това дойде Тери Белфльор. Предложи ми да събори изгорялата част срещу символично заплащане, както и да извози отпадъците до общинското сметище. Каза, че може да започне веднага щом полицията даде разрешение, и за моя огромна изненада, ме прегърна по свое желание.
После пристигна Сам. Доведе го Арлийн. Той излезе от колата и остана загледан в къщата няколко минути. В пълно мълчание, със стиснати устни. Всеки друг мъж би казал: „Какъв късмет, че изпратих вампира у вас, а?“ Но не и Сам. Вместо това той попита:
— Какво мога да направя за теб?
— Не ме уволнявай — усмихнах се аз. — Прощавай ми, когато идвам на работа в странно облекло.
Арлийн обиколи цялата къща, а после ме прегърна безмълвно.
— Лесна работа — отвърна той, все така сериозен. — Разправят, че подпалвачът бил член на Братството, а пожарът е нещо като наказание за теб… заради връзката ти с Бил.
— В джоба си имаше членска карта, а в храстите открихме туба с бензин — свих рамене аз.
— Но как е успял да те открие? Наоколо няма… — Гласът му изтъня и той млъкна, сякаш търсеше точните думи.
Мислеше си, също както и аз, че пожарът едва ли е бил предизвикан само заради връзката ми с Бил. При подобни „провинения“ — любовни или бизнес отношения с вампири — членовете на Братството обикновено заливаха мишените си със свинска кръв. Имаше доста подобни случаи. Най-известният от тях — с дизайнер от „Диор“, който подготвил пролетна колекция и наел за представянето й манекени вампири. Тези неща обикновено се случваха в оживените градове, където имаше големи „църкви“ на Братството и по-гъста вампирска популация.
Ами ако този подпалвач е бил нает от другиго? Ами ако членската карта за Братството е била пъхната в портфейла му, за да ни подведе?
Всяка от тези версии можеше да е вярна. Или всичките. Или никоя. Не знаех какво да си мисля и на какво да вярвам. Дали бях мишена на убиец, като при случая със свръхсъществата? И трябваше ли да се страхувам от куршум в мрака, след като пожарът не успя да постигне целта си?
Тази вероятност ми се стори толкова плашеща, че потръпнах от ужас и побързах да я изхвърля от главата си. Нямах желание да плувам в толкова дълбоки води.
Пожарният следовател от щатската полиция се появи още преди Сам и Арлийн да са си тръгнали. Аз тъкмо довършвах обяда, който Арлийн ми беше донесла. Хич не я бива в готвенето (меко казано, но не искам да бъда груба). Сандвичът ми се състоеше от евтина пушена наденица и жилав като пластмаса кашкавал. За пиене — кутийка подсладен второкачествен чай. Но тя все пак бе помислила за мен и си беше направила труда да ми ги донесе, заедно с рисунка от децата й. При тези обстоятелства щях да съм доволна и на комат сух хляб.