Арлийн по навик изпърха с мигли към пожарния следовател. Казваше се Денис Петибоун — слаб мъж, наближаващ петдесетте. Имаше фотоапарат, бележник и мрачен вид. На Арлийн й отне цели две минути разговор, за да изкопчи усмивчица от устните на господин Петибоун, а след още две минути кафявите му очи вече се наслаждаваха на извивките й. Преди да се качи в колата си, за да откара Сам, Арлийн вече притежаваше обещание от следователя, че ще се отбие в бара същата вечер.
Арлийн ми предложи да нощувам на сгъваемия диван в караваната й — много мило от нейна страна, — но аз отказах. Не исках да я притеснявам, а и така щях да си спестя редовния й сутрешен номер „закарай-децата-до-училище“. Уверих я, че има къде да отида. Бил едва ли щеше да ме изгони. Джейсън също спомена, че вратата му е широко отворена, ако имам нужда. А преди да си тръгне, Сам — за моя огромна изненада — каза:
— Можеш да отседнеш при мен, Суки. Без да се чувстваш задължена. Караваната ми е голяма, имам две свободни стаи. В едната даже има легло.
— Много мило от твоя страна — отвърнах аз с цялата си искреност. — Но ако го направя, всичко живо в Бон Томпс ще започне да ни сватосва. Благодаря ти все пак.
— А няма ли да се случи същото, ако останеш у Бил?
— Не мога да се омъжа за Бил. Не и законно — оборих го аз. — Освен това Чарлз също е там. Няма да сме сами.
— Масло в огъня — отбеляза Сам. — Така клюката става още по-пикантна.
— Ласкаеш ме; караш ме да се чувствам апетитна мръвка, достатъчна за двама вампири едновременно.
Сам се ухили, което автоматично свали десет години от възрастта му.
Чу се хрущене на чакъл под поредните автомобилни гуми и той погледна над рамото ми.
— Я виж кой идва — каза.
Огромен и много стар пикап спря на алеята в двора ми. Отвътре излезе Доусън, огромният върколак, изпълняващ длъжността телохранител на Калвин Норис.
— Суки — изръмжа той с толкова дълбок глас, че очаквах земята да завибрира под краката ми.
— Здравей, Доусън. — За малко да го попитам: „Ти пък какво правиш тук?“, но се спрях навреме. Щеше да прозвучи много грубо.
— Калвин разбра за пожара у вас — отвърна той, без да си губи времето с предисловия. — Каза ми да намина, за да видя дали си ранена. Помоли да ти предам, че мисли за теб, а ако беше здрав, вече щеше да е тук с чук и гвоздеи в ръка.
С крайчеца на окото си забелязах, че Денис Петибоун наблюдава Доусън с голям интерес. В интерес на истината, върколакът все едно носеше на гърдите си надпис: „Стой настрана от мен!“
— Предай му, че съм му много благодарна. Пожелавам му бързо оздравяване. Как е той, Доусън?
— Свалиха му няколко от тръбичките, с които е вързан за разни апарати. Успя да стане и да направи няколко крачки. Много тежка рана — каза той и се огледа, за да прецени на какво разстояние е пожарният следовател. — Дори за един от нас — добави.
— Така си е. Благодаря, че се отби.
— Калвин каза, че можеш да отседнеш в къщата му, докато той е в болницата. В момента е празна и с удоволствие ще ти я предостави.
Много мило от негова страна (за кой ли път го казвах днес), но не исках да се чувствам задължена към Калвин.
— Госпожице Стакхаус, вижте тук — извика Денис Петибоун. — Ето къде е плиснал бензина. Виждате ли къде е започнал огънят?
— Да, виждам — отвърнах аз и с мъка преглътнах.
— Имате късмет, че снощи нямаше никакъв вятър. И най-вече, че вратата е била затворена; вратата между кухнята и останалата част от къщата. Огънят щеше да плъзне и по коридора. Когато пожарникарите са счупили прозореца на северната стена, огънят се е обърнал към източника на кислород, а не към вътрешността на къщата.
Спомних си за необяснимия импулс да се върна в къщата — напук на здравия разум — и да затворя онази врата.
— След няколко дни миризмата на пушек вече няма да е толкова силна — каза следователят. — Отворете прозорците още сега и се молете да не вали. Разбира се, ще трябва да се обадите на електрокомпанията, за да възстановят подаването на електричество, а също и на газовата компания, за да огледат съоръженията си. Така че къщата е негодна за обитаване на този етап.
Един вид, можех да спя вътре, колкото да имам покрив над главата си. Без електричество, без отопление, без топла вода, без възможност за готвене. Благодарих на Денис Петибоун и отново се обърнах към Доусън, който бе станал свидетел на разговора.