— Ще се постарая да навестя Калвин при първа възможност, само да пооправя тази каша — казах аз и кимнах към почернялата си къща.
— Да, разбира се — отвърна телохранителят и тръгна да се качва в пикапа. — Ако разбереш кой стои зад пожара, освен мъртвия кучи син, незабавно уведоми Калвин. Той настоява.
Хвърлих поглед към разрушената кухня. От спалнята ми я деляха само няколко крачки.
— За това съм му особено благодарна — побързах да кажа аз, преди християнската ми същност да е запушила устата ми.
В кафявите очи на Доусън проблесна безмълвно разбиране.
9.
Благодарение на Максин разполагах с ухаещи на чисто дрехи за работа, но трябваше да си купя обувки от някой по-евтин магазин. Обикновено не се скъпя за обувки и ги купувам качествени, тъй като работя на крак, но сега нямах време да ходя до любимия ми обувен магазин в Кларис или до търговския център в Монро. Когато отидох на работа, Суити де Арт излезе от кухнята да ме прегърне, препасала бяла престилка около слабото си тяло. Дори момчето, което бършеше масите, ми каза колко съжалява за случилото се. Холи и Даниел ме потупаха по рамото една след друга и изразиха надеждата си, че нещата ще се оправят.
Арлийн се вълнуваше дали симпатягата Денис Петибоун ще намине през бара. Уверих я, че ще дойде.
— Предполагам, че често му се налага да пътува — замислено каза тя. — Чудя се къде ли живее.
— Даде ми визитната си картичка. Служебният му адрес е в Шривпорт. Сега, като се замислих, се сетих какво ми каза. Купил си малка ферма в околностите на Шривпорт.
Арлийн присви очи.
— Вие двамата май доста сладко сте си поприказвали.
Понечих да възразя, че Денис е твърде стар за мен, но Арлийн вече трета година празнуваше трийсет и шестия си рожден ден, затова тактично премълчах.
— Човекът просто убиваше работно време — заоправдавах се аз. — Попита ме от колко време работя с теб и дали имаш деца.
— О, наистина ли? — грейна Арлийн. — Гледай ти, гледай ти — усмихна се тя и залюля ханш между масите.
Залових се за работа. Поръчките ми отнемаха по-дълго време от обичайното, защото клиентите постоянно отвличаха вниманието ми. Съвсем скоро някоя нова градска сензация щеше да засенчи моя пожар и макар че на никого не пожелавах да преживее подобно нещастие, щях да съм много доволна, ако престанеха да обсъждат проблемите ми.
Тери не се появи за дневната смяна, така че двете с Арлийн поехме и работата зад бара. Лично аз нямах нищо против, защото така не ми оставаше време да мисля за собствените си грижи.
Справях се чудесно въпреки оскъдния тричасов сън предишната нощ.
Сам ми извика от коридора, който водеше към кабинета му и тоалетните.
Малко преди това в бара влязоха двама души и седнаха при него на масата. Говориха нещо, но аз не им обърнах особено внимание. Жената бе около шейсетте, много пълна и ниска. Ходеше с бастун. Младият мъж с нея имаше кестенява коса, остър нос и гъсти вежди, които придаваха тежест на физиономията му. Напомняше ми на някого, но не успях да се сетя на кого. Сам ти покани в кабинета си.
— Суки — печално каза той, — тези двамата искат да говорят с теб.
— Кои са те?
— Жената е майката на Джеф Мариот. Мъжът е неговият брат близнак.
— О, боже! — възкликнах аз. Вече знаех на кого ми напомня младежът. — Защо искат да говорят с мен?
— Те не вярват, че той е имал нещо общо с Братството. Изобщо не могат да си обяснят смъртта му.
Тръпки ме побиваха от тази среща, меко казано.
— Защо им е да говорят точно е мен? — изскимтях аз. Намирах се на ръба на емоционално изтощение.
— Те просто… търсят отговори. Скърбят.
— Аз също скърбя — отвърнах. — За дома си.
— Обичали са го и им липсва.
Вперих поглед в Сам.
— Ама защо трябва да говоря с тях? — попитах. — Какво точно искаш от мен?
— Искам да ги изслушаш — каза той. Тонът му не търпеше възражения.
Имах му пълно доверие, затова просто кимнах.
— Ще говоря с тях веднага щом свърша работа. — Искрено се надявах да са си тръгнали дотогава. Но когато смяната ми приключи, двамата все още седяха в кабинета на Сам. Свалих престилката си, захвърлих я в огромния кош с надпис „Мръсно бельо“ (за стотен път си помислих колко ли би се изненадал кошът, ако някой сложи истинско бельо в него) и се завлякох в кабинета.