— Та, взех подаръка и излязохме. После, когато се прибрахме същата нощ, той започна да ме ухажва. Но аз го отрязах. — Тара вдигна поглед към мен. Лицето й излъчваше спокойствие и царственост.
Може и да го бе отблъснала, но не особено убедително.
Дори Тара забравяше, че умея да чета мисли.
— Значи тогава си тръгна — казах аз и Тара пое дълбоко въздух, — но не и следващия път.
Мики съвсем ясно бе изразил намеренията си.
Погледнах я. Тя потръпна.
— Знам — изплака тя. — Знам, сбърках!
— При теб ли живее?
— Има си дневно убежище някъде наблизо — промълви тя. Гласът й преливаше от отчаяние. — Пристига привечер и сме заедно през цялата нощ. Води ме със себе си по всичките си срещи, по нощни клубове… и след това…
— Добре, добре. — Потупах я по ръката, но не ми се стори достатъчно и я прегърнах силно. Тара стърчеше над мен, затова и прегръдката ми не изглеждаше точно майчинска, но просто ми се искаше да й дам да разбере, че съм на нейна страна.
— Той е много груб — прошепна тя. — Някой ден ще ме убие.
— Не и ако ние го изпреварим.
— О, не, не можем да го убием.
— Мислиш, че с твърде силен?
— Мисля, че не мога да убия, когото и да било, дори и него.
— О! — Винаги съм я смятала за кораво създание, имайки предвид тежкото й детство. — Тогава трябва да измислим друг начин да те измъкнем от него.
— Ами твоят приятел?
— Кой от всички?
— Ерик. Всички разправят, че Ерик си пада по теб.
— Всички?
— Местните вампири. Да не би Бил да те е прехвърлил на Ерик?
Веднъж Бил ми каза, че ако нещо се случи с него, трябва да отида при Ерик, но аз не го приех като прехвърляне от един вампир на друг. Впоследствие стана така, че с Ерик имахме нещо като връзка, но при съвсем различни обстоятелства.
— Не, не е — категорично отвърнах аз. — Остави ме да помисля. — И аз потънах в размишления под тежкия поглед на скъпата ми приятелка. — Кой е шефът на Мики? — попитах. — Или господар?
— Мисля, че е жена — отвърна Тара. — Само предполагам. Няколко пъти сме ходили в едно казино в Батън Руж и там той се вижда с една вампирка. Казва се Саломе.
— Като в Библията?
— Да! Ти би ли кръстила детето си така?
— Така, тази Саломе шериф ли е?
— Какво?
— Тя ли е местният вампирски началник?
— Не знам. Мики и Франклин никога не обсъждат подобни неща пред мен.
Опитах се да прикрия отчаянието си.
— Как се казва казиното?
— „Седемте воала“.
Хм.
— Добре, той демонстрираше ли някаква по-особена почит към нея? — Почит. Добро попадение от „Дума на деня“ в календара ми, който впрочем не бях виждала от пожара насам.
— Ами… поздравяваше я с нещо като поклон.
— Само главата? Или от кръста?
— От кръста. Всъщност… не точно… по-скоро леко навеждане.
— Добре. Как я наричаше?
— Господарка.
— Добре. — Замислих се няколко секунди и отново попитах: — Сигурна ли си, че не можеш да го убиеш?
— Може би ти ще успееш — мрачно каза тя. — Една сутрин, когато заспа след… секс… стоях надвесена над него с ледокоп в ръка дели петнайсет минути. Но ме достраша и не събрах сили да го забия. Ако разбере, че съм идвала при теб, ще полудее. Изобщо не те харесва. Смята, че ми влияеш зле.
— И правилно смята — уверено казах аз, макар че изобщо не се чувствах така. — Ще помисля по въпроса.
След още една прегръдка изпратих Тара до вратата. Тя дори успя да се усмихне. Дано успеех да оправдая очакванията й.
Нямах голям избор.
На другия ден щях да съм нощна смяна. Навън беше тъмно и той би трябвало да е буден.
Трябваше да се обадя на Ерик.
13.
— Вамптазия — каза отегчен женски глас. — Тук кървавите ви мечти се сбъдват.
— Пам, Суки е.
— О, здрасти — развесели се тя. — Чувам, че си се накиснала в още неприятности. Къщата ти се подпалила. Няма да живееш дълго, ако продължаваш така.
— Да, може би си права — съгласих се аз. — Ерик там ли е?
— Да, в кабинета си е.
— Можеш ли да прехвърлиш разговора там?
— Не знам как — надменно каза тя.
— А би ли отнесла слушалката при него, ако обичаш?
— Разбира се. След всяко твое обаждане се случва някаква неприятност. Няма скука около теб, момиче. — Ако съдех по околния шум, Пам носеше телефона през бара. От тонколоните се лееше песента „Нощта има хиляда очи“. — Какво става в Бон Томпс, Суки? — каза Пам, а после кресна на някакъв клиент: — Не ми се пречкай в краката, кучи сине! Много обичат да им говориш така — сподели закачливо тя. — Е, какво ново?