— Простреляха ме.
— Ама че работа! Ерик, знаеш ли какво ми разправя Суки? Някой е стрелял по нея.
— Не се пали толкова, Пам. Току-виж някой си помислил, че ти пука.
Тя се засмя.
— Давам ти Ерик — каза.
— Едва ли си в тежко състояние, иначе нямаше да разговаряш с мен — логично отбеляза вампирът.
Съвсем вярно, макар че бих се зарадвала на една по-емоционална реакция. Но нямах време да се захласвам по дреболии. Поех дълбоко въздух. Знаех какво ще последва, но бях длъжна да го направя заради Тара.
— Ерик — започнах аз с обречена интонация. — Искам да те помоля за услуга.
— Сериозно? — каза той. После, след дълга пауза, повтори: — Сериозно? — И започна да се смее. — Падна ми в ръчичките.
Пристигна вкъщи един час по-късно и изчака пред вратата да го поканя.
— Нова къща — припомни той.
— Заповядай, чувствай се като у дома си — процедих през зъби аз и той пристъпи прага. Бялото му лице буквално светеше от… задоволство? Или вълнение? Мократа му от дъжда коса висеше на тежки кичури по раменете му. Носеше златистокафява копринена тениска и кафяв панталон с потресаващ колан. Не колан, а същинска варварщина — изобилие от пера, злато и висящи пискюли. Можеш да извадиш човека от ерата на викингите, но не можеш да извадиш викинга от човека.
— Нещо за пиене? — предложих. — Съжалявам, нямам „Истинска кръв“. Не бива да шофирам и не съм пазарувала. — Доста негостоприемно от моя страна, но нямах друг избор.
— Не е проблем — мило каза той и огледа тясната стая.
— Заповядай, седни.
Ерик се настани на дивана и подпря десния си глезен върху лявото коляно. Огромните му ръце шаваха в скута му.
— Е, каква е услугата, Суки? — ухили се той.
Въздъхнах. Може би нямаше да ми откаже, но щях да съм му длъжница.
Настаних се на страничната облегалка на креслото и му разказах за Тара, за Франклин и за Мики. Ерик веднага доби сериозно изражение.
— Тара спокойно може да изчезне през деня, но не го прави — отбеляза той.
— Защо трябва да изоставя работата и дома си? Редно е той да изчезне — възпротивих се аз. (Честно казано, и аз се питах защо Тара отказваше да си вземе кратък отпуск. Спокойно можеше да замине някъде, а Мики едва ли щеше да стои и да я чака.) — Ако тя избяга сега, после цял живот ще се озърта през рамо.
— Научих доста неща за Франклин след първата ни среща в Мисисипи — каза Ерик. Зачудих се дали не е ровил в компютъра на Бил. — Той е привърженик на старите методи.
Удивително заключение, излизащо от устата на викинг, прекарал най-щастливите си дни в грабежи, изнасилвания и убийства.
— Преди много време вампирите имаха обичая да си прехвърлят хора един на друг — обясни той. — Преди да дадем гласност на съществуването си, беше удобно да имаш човек за любовник, да имаш източник на… е, говорим за съвсем малки количества кръв… и накрая, когато вече никой не го иска… него или нея — бързо добави Ерик, за да не обиди женската ми природа, — този човек се счита за… ъм… абсолютно безполезен.
Повдигна ми се от отвращение и не направих никакво усилие да го прикрия.
— Искаш да кажеш източен?
— Суки, трябва да разбереш, че от векове… от хилядолетия дори… ние сме свикнали да се смятаме за висша раса, отделна от вашата. — Той се замисли за секунда. — Нещо като връзката на хората с… кравите, да речем. Симпатични са, но стават за ядене.
Останах без думи. И на мен ми бе хрумвало подобно сравнение, но за пръв път го чувах изречено на глас от вампирска уста. Призля ми. Храна, която ходи и говори, това сме ние. МакХора, но без пържените картофки.
— Тогава ще се обърна към Бил. Той познава Тара, тя е негова наемателка. Ще се почувства длъжен да й помогне — гневно просъсках аз.
— Аха, ще се почувства длъжен да убие подчинен на Саломе. Бил не стои по-високо в йерархията от Мики и не може да му заповяда да напусне. Според теб кой от двамата ще оцелее в битката?
Отново изгубих дар слово. Потръпнах от ужас. Ами ако Мики се окажеше по-силен?