Дали да не вдигна скандал? Крясъците биха могли да разведрят обстановката. Или пък да си поговорим честно и открито… Не!
Внезапно си представих как тримата лежим на двойното легло в малката ми спалня. Вместо да крещим или говорим, бихме могли да… Не! Почувствах как бузите ми пламнаха; разкъсвах се между полуистеричен пристъп на смях и срам само при мисълта за това. Джейсън и приятелят му Хойт често обсъждаха (в мое присъствие), че всеки мъж мечтаел да бъде в леглото с две жени. А мъжете, които пиеха в „Мерлот“, ежедневно потвърждаваха тази теза, макар и мислено. Нима аз нямах право на подобна фантазия? Изкисках се истерично и двамата вампири стреснато ме погледнаха.
— Според теб това смешно ли е? — попита Бил и махна с ръка към закования прозорец, към легналата на дивана Тара и към превързаното ми рамо. Пропусна да посочи само себе си и Ерик. Започнах да се заливам от смях.
Ерик повдигна русата си вежда.
— Ние ли сме ти смешни?
Кимнах безмълвно и си помислих: Вместо да се чакаме, можем да се чукаме. Вместо да седим на тръни, можем да…
Съзнавах, че се държа глуповато и крайно неадекватно, но умората, напрежението и кръвозагубата си казваха своето. Погледнех ли втрещените физиономии на вампирите, започвах да се треса от смях.
— Суки, не сме приключили разговора си — каза Ерик.
— Напротив, приключихме го — отвърнах аз, все още усмихната. — Аз те помолих за услуга: да освободиш Тара от оковите на Мики. В замяна на това ти пожела да ти разкажа какво се е случило през периода на амнезията ти. Ти изпълни своята част от сделката. Аз също. Пито — платено. Точка.
Бил стрелкаше с поглед ту мен, ту Ерик. Сега вече и той знаеше, че Ерик знае онова, което знаех и аз… Отново започнах да се кикотя. Внезапно цялата ми веселост изчезна като дим. Като въздух от спукан балон.
— Желая лека нощ и на двама ви — казах. — Ерик, благодаря ти, че пое онзи камък с главата си и че не пусна телефона от ръката си през цялото време. Бил, благодаря ти за шперплата и гвоздеите. Оценявам жеста ти, дори да си дошъл по настояване на Ерик. — При нормални обстоятелства (ако изобщо съществуваха нормални обстоятелства в обкръжението на вампири) бих ги прегърнала, но в нашия случай това ми се стори неуместно.
— Хайде, къш — казах. — Трябва да си лягам. Умирам за сън.
— Не искаш ли някой от нас да остане при теб тази нощ? — попита Бил.
Ако можех да съм сигурна, че Бил няма да иска нищо от мен и ще е нежен и внимателен като предишната нощ, бих избрала него. Когато си болен и унил, най-хубавото нещо на този свят е усещането, че си обичан. Но нямаше как да съм сигурна, за жалост.
— Няма нужда — отвърнах аз. — Ерик ме увери, че Саломе ще открие Мики за нула време, а аз просто умирам за сън. Благодаря ви още веднъж за помощта.
Очаквах да протестират и да продължат с увещанията, но Ерик ме целуна по челото и тръгна. Бил, да не остане по-назад, ме целуна леко по устните и се сбогува. Изпитах облекчение, че отново съм сама.
Не съвсем сама, разбира се. Тара лежеше на дивана и не помръдваше. Свалих й обувките, завих я с одеяло и чак тогава се мушнах в леглото си.
14.
Спах часове наред.
Когато се събудих, Тара я нямаше.
Обхвана ме паника, но бързо си отдъхнах — забелязах, че е сгънала одеялото, измила си е лицето (съдейки по мократа кърпа в банята) и е обула обувките си. Намерих и бележка, надраскана върху списъка ми за пазаруване. „Ще се чуем по-късно. Т.“ Лаконично и безчувствено, като поредната точка от списъка ми.
Стана ми малко тъжно. Явно с Тара нямаше да се виждаме известно време. Предстоеше й да помисли малко и за себе си — нещо, което тя нямаше навика да прави.
Има дни, в които използваш мозъка си на пълни обороти, и други, в които му даваш почивка. Днес моят мозък имаше почивен ден. Рамото ми се подобряваше, затова реших да отида с колата до Кларис и да напазарувам всичко от тамошния „Уолмарт“. Там нямаше да срещам познати на всяка крачка и нямаше да ми се налага да обяснявам за стотен път как са ме простреляли.
Разхождах се бавно из големия магазин, четях спокойно етикетите и се наслаждавах на усещането за анонимност. Дори избрах найлонова завеса за новата си баня. Напазарувах всичко от списъка. Стараех се да използвам само дясната си ръка, докато местех торбите от количката в багажника. По обратния път към вкъщи преливах от задоволство и не спирах да се усмихвам.