— Калвин… — започна той.
— Не се тревожи — прекъснах го аз. — Извикали сме линейка. — Фенерчето ми лежеше на земята до мен и осветяваше огромните мускули и косматия гръден кош на телохранителя. Изглеждаше посинял от студ, естествено, а от гърдите му бликаше кръв. Ако ризата му беше наблизо, можех да притисна с нея раната. От ръцете ми капеше кръв.
— Днес е последният ден от службата ми при него. Поръча ми да те наблюдавам — прошепна Доусън. Целият се тресеше, но се опита да се усмихне. — Казах му, че това с най-лесната работа. — После изгуби съзнание.
В полезрението ми се появиха тежките черни кубинки на Анди. Помислих си, че Доусън умира. Аз дори не знаех малкото му име. Нямах никаква представа как да обясня на полицията присъствието на огромния гол мъж. Момент… нима това беше моя работа? Според мен Анди бе този, който трябваше да се разправя с колегите си.
Той сякаш прочете мислите ми.
— Познаваш го, нали?
— Бегло.
— Е, ще се наложи да признаеш, че го познаваш доста по-добре. Все пак е гол.
Преглътнах тежко.
— Добре — мрачно отвърнах аз след кратка пауза.
— Двамата сте били тук, за да търсите кучето. Теб — обърна се той към Дийн. — Не знам кой си, но искам да си останеш куче, ясен ли съм? — И отстъпи ядосан встрани. — А аз съм се появил, защото съм проследил жената… заради подозрителното й поведение.
Кимнах и се заслушах в хъркането от гърлото на Доусън. Ех, ако можех да му дам кръв, както правеха вампирите… Ако знаех как се прилага първа медицинска помощ… Но в далечината вече се чуваха сирените на полицейските коли и линейките. Намирахме се в южния край на малкото ни градче и най-вероятно щяха да отведат Доусън в Грейнджър.
— Тя си призна — казах. — Призна, че тя е стреляла по всички жертви.
— Нека те питам нещо, Суки — побърза да ме прекъсне Анди. — Преди да са дошли всички… Хали добре ли е? Имам предвид… около нея няма нищо странно, нали?
Погледнах го изненадано. Ама че въпрос, и то точно в момент като този!
— Единственото странно нещо около Хали е тъпият начин, по който пише името си. — После се сетих кой все пак застреля кучката зад нас и зарязах сарказма. — Не, нищичко. Хали си е съвсем наред.
— Слава богу — въздъхна той. — Слава богу!
По алеята тичаше Елси Бек, който спря като закован, опитвайки се да проумее гледката пред очите си. Зад него се появи Кевин Прайър, а партньорката му Кения се придвижваше плътно до стената с пистолет в ръка. Линейките чакаха сигнал, че районът с безопасен. В следващия миг, още преди да съм осъзнала какво става, се озовах притисната до стената между силните ръце на Кения.
— Извинявай, Суки — повтаряше тя. — Длъжна съм да те претърся.
— Добре — прекъснах я аз. — Просто приключвай по-бързо! Къде ми е кучето?
— Избяга — отвърна тя. — Предполагам, че сирените са го подплашили. Ловджийска хрътка е, нали? Ще намери пътя до вкъщи. — След като приключи с рутинния обиск, Кения най-после зададе дългоочаквания въпрос: — Суки, защо е гол този мъж?
Ето, започваше се. Историята ми издишаше отвсякъде и по лицата на всички присъстващи се четеше искрено недоверие. Температури те изобщо не предразполагаха към любов на открито, а на всичкото отгоре аз носех палто, шапка и ръкавици. Но Анди непрекъснато се намесваше, за да подкрепи версията ми, и никой не се осмели да ме обвини в лъжа.
Два часа по-късно ме освободиха. Веднага щом се прибрах, звъннах в болницата, за да проверя как е Доусън. Не знам защо, но слушалката вдигна Калвин.
— Жив е — простичко каза той.
— Бог да те благослови, че си го изпратил да ме следи — казах аз е глас, немощен като завеска в зноен летен ден. — Ако не беше той, щях да съм мъртва.
— Чух, че полицаят я застрелял.
— Да.
— Чувам и доста други неща.
— Сложно е за обяснение.
— Ще се видим през седмицата.
— Да, разбира се.
— Легни да се наспиш.
— Още веднъж благодаря, Калвин.
Дългът ми към Калвин нарастваше с плашещи темпове. Рано или късно трябваше да си го изплатя. Бях уморена и всичко ме болеше. Чувствах се ужасно потисната от тъжната история на Суити и ужасно мръсна от калта по алеята и от кръвта на Доусън. Хвърлих дрехите си на пода в спалнята, влязох в банята и застанах под душа, опитвайки се да предпазя превръзката на ръката си с шапка за баня, според инструкциите на медицинската сестра в болницата.