Почувствах се ужасно.
— Не обвинявай себе си — дрезгаво каза той. — Това е негов избор.
Щях да кажа „Ъ?“, но би прозвучало грозно, затова попитах:
— Как така?
— Сам е избрал тази професия. Сам е избрал начина си на действие. Може би е трябвало да скочи върху жената секунди по-рано. Защо е чакал? Не знам. Как с успяла да го улучи в тъмното? Не знам. Всеки избор води до определени последствия. — Калвин се опитваше да каже нещо, но не успяваше да намери точните думи. По принцип му липсваше дар слово, а сега му се искаше да изрази някаква важна мисъл, но по абстрактен начин. — Ти не си виновна — каза накрая той.
— Иска ми се да ти повярвам и се надявам това да се случи някога. Може би вече съм стигнала до средата на пътя. — Наистина ми беше дошло до гуша да се съмнявам във всичко и да се самообвинявам.
— Подозирам, че върколаците ще те поканят на малкото им предизборно джамборе — каза Калвин и улови ръката ми. Неговата бе приятно топла и суха.
Кимнах.
— Обзалагам се, че смяташ да отидеш — каза.
— Мисля, че трябва да го направя — смутено отвърнах аз и се зачудих какво ли се опитваше да ми каже.
— Не смятам да ти давам съвети. Ти не ми принадлежиш — въздъхна той. — Но ако решиш да отидеш, бъди много внимателна. Не заради мен; аз все още не означавам нищо за теб. Пази се заради самата себе си.
— Обещавам — уверих го аз след кратък размисъл. На сериозен мъж като Калвин не бива да се говори прибързано.
Той ме дари с една от редките си усмивки.
— Готвиш дяволски добре — каза, а аз му се усмихнах в отговор.
— Благодаря за похвалата, сър — отвърнах аз и понечих да се изправя. Той стисна ръката ми и ме придърпа обратно. Не е много учтиво да се противопоставяш на човек, току-що изписан от болница, затова се наведох към него и притиснах бузата си до устни те му.
— Не — каза той. Обърнах се да го погледна, за да разбера какво не е наред, и той ме целуна по устните.
Честно казано, не очаквах, че ще изпитам нещо. Но устните му бяха сухи и топли, точно като ръцете му. Самият той ухаеше на моята храна и аз го почувствах много близък. Неочаквана и изненадващо приятна целувка. Отдръпнах се леко назад. Калвин забеляза изписаното на лицето ми смущение, усмихна се и пусна ръката ми.
— Един от плюсовете на престоя ми в болницата бяха твоите посещения — каза. — Нека продължим традицията, нищо, че вече съм вкъщи.
— Нямам нищо против — отвърнах аз, готова да изчезна от стаята, за да възвърна самообладанието си.
Междувременно повечето от гостите си бяха отишли. Кристъл и Джейсън ги нямаше, Мери-Елизабет разчиствате чиниите с помощта на някакво младо момиче.
— Тери — представи я тя. — Дъщеря ми. Живеем в съседната къща.
Кимнах на девойката, която ме стрелна с поглед и продължи заниманието си. Очевидно не ме хареса. Беше от по-светлата порода, като Мери-Елизабет и Калвин, и изглеждаше много интелигентна.
— Ще се омъжваш ли за баща ми? — попита тя.
— Не планирам да се омъжвам за когото и да било — предпазливо отвърнах аз. — Кой е баща ти?
Мери-Елизабет хвърли на дъщеря си поглед, с който безмълвно я уведоми, че горчиво ще съжалява за думите си.
— Тери е дъщеря на Калвин — уточни тя.
Изумлението ми трая само няколко секунди; после всичко си дойде на мястото — излъчването, което притежаваха тези две жени, грижите им за къщата и уютът, който създаваха около себе си…
Не казах нищо, но лицето ми сигурно ме е издало, защото Мери-Елизабет се стресна, а после се ядоса.
— Не си позволявай да осъждаш начина, по който живеем живота си — каза тя. — Ние сме различим от вас.
— Така е — отвърнах аз и грижливо преглътнах погнусата си. Дори се насилих да се усмихна. — Благодаря за любезното посрещане. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Ще се справим и сами — намеси се Тери и ме погледна с някаква особена смесица от враждебност и възхищение.
— Изобщо не трябваше да те пращаме на училище — каза Мери-Елизабет на дъщеря си. Огромните й златисти очи преливаха от любов и тъга.
Взех палтото си, сбогувах се и излязох от къщата. За моя огромна изненада, Патрик Фърнан ме чакаше до колата ми с каска за мотоциклет в ръка. Хвърлих поглед над рамото му и забелязах лъскавия „Харли Дейвидсън“, паркиран малко по-надолу по улицата.