— Добре, че забеляза — прошепнах. — Ще предам на лекарката, когато се появи.
Той присви очи.
— Престани да се отклоняваш от темата.
— Добре де. Счупен нос, две ребра и ключица. Но Бил искаше лично да ме огледа от горе до долу и отметна чаршафа. Унижението ми беше тотално. Естествено, бях облечена с ужасна болнична нощница, което само по себе си беше достатъчно, не бях особено чиста, лицето ми беше в различни цветови отсенки, а косата ми бе разчорлена.
— Искам да те прибера у дома — заяви той, след като прокара ръце по цялото ми тяло и обстойно огледа всеки белег и драскотина. Вампир лекар.
Дадох му знак с ръка да се приведе към мен.
— Не — прошепнах и посочих венозната система. Той й хвърли бегъл поглед, но нямаше как да не знае какво представлява.
— Мога да я извадя — каза той.
Категорично поклатих глава.
— Не желаеш да се погрижа за теб?
Изпуфках раздразнено, от което ме заболя ужасно.
Наподобих писане с ръка. Бил запретърсва чекмеджето, където намери някакво тефтерче. За мое учудване носеше химикал. Написах му:
Ако температурата ми не се повиши, утре ще ме изпишат.
— Кой ще те отведе у дома? — попита той.
Бе се изправил до леглото и ме гледаше повече от неодобрително. Като учител, чийто най-добър ученик редовно закъснява.
— Ще дойда по тъмно — каза той.
„Ще ги помоля да се обадят на Джейсън или на Чарлси Тутън“ — написах.
Погледнах бледото му лице. Безупречното бяло на очите му сякаш сияеше в полумрака на стаята.
— Аз ще те излекувам — предложи той. — Нека ти дам малко кръв.
Спомних си как косата ми изсветля, спомних си, че бях станала два пъти по-силна от когато и да било, и поклатих отрицателно глава.
— Защо не? — попита ме, сякаш съм отказала чаша вода, бидейки жадна.
Помислих, че може би се засегна. Поех ръката му и я насочих към устата си. Целунах нежно дланта му. Опрях я до бузата си, която бе в по-добро състояние.
„Хората забелязват, че се променям — след миг допълних. — Аз забелязвам, че се променям“.
Той сведе глава, след което ме погледна тъжно.
„Ти знаеш какво се случи“ — написах.
— Буба ми каза една част — отговори той. Лицето му придоби ужасяващ вид, когато спомена малоумния вампир. — Сам ми разказа останалата. Освен това отидох в полицията и прочетох доклада им.
— Анди ти е позволил такова нещо? — изстенах.
— Никой не знаеше, че съм там — отвърна равнодушно.
Опитах се да си го представя и направо ме побиха тръпки. Погледнах го неодобрително.
„Кажи ми какво стана в Ню Орлеанс“ — написах. Започваше отново да ме унася.
— Първо трябва да знаеш някои неща за нас — отвърна той колебливо.
— Ехе, ехе, тайни вампирски истории! — въздъхнах тежко.
Бе негов ред да ме погледне неодобрително.
— Имаме си известен ред — обясни той. — Опитвах се да измисля начин да ни защитя от Ерик.
Неволно погледнах червеното цвете.
— Знаех, че ако съм в политиката като него самия, на Ерик ще му е много по-трудно да се меси в личния ми живот.
Примигнах окуражително, или поне се опитах.
— Затова взех участие в областното събрание и макар никога да не съм се занимавал с политика, подадох кандидатурата си и благодарение на силното си лоби спечелих.
Това беше направо невероятно! Бил бе станал член на съюза? Зачудих се също и за силното лоби. Дали това означаваше, че е убил цялата опозиция? Или пък е почерпил гласуващите по бутилка A положителна?
„В какво се състои работата ти?“ — написах бавно, представяйки си го на заседание. Опитах се да си дам вид, че се гордея с него, което той очевидно очакваше.
— Аз съм следовател на пети район — рече. — Ще ти обясня какво означа това, когато се прибереш у дома. Не искам да те изтощавам.
Кимнах с усмивка. Искрено се надявах да не започне да ме разпитва от кого са всички тези цветя.
Зачудих се дали трябва да върна на Ерик благодарствено съобщение. Не разбирах защо се замислям за всичко това. Трябва да е от болкоуспокояващите.
Дадох знак на Бил да се приближи и той наведе лице до моето.
— Не убивай Рене! — прошепнах. Изражението му постепенно придоби ужасно студен вид.
— Може и да съм свършила тази работа, нали е в интензивното. Но дори да оживее, вече се случиха достатъчно убийства. Остави нещата в ръцете на закона. Не искам повече никакъв лов на вещици за теб. Искам да сме спокойни.