Имах сръчни ръце и набързо освободих китките му. Зачудих се как Негодниците бяха успели да отвлекат вниманието му, за да му ги надянат. Почервенях само като си го представих.
Вампирът сви ръце пред гърдите си, докато размотавах сребърната верига, увита около краката му.
Глезените му бяха по-добре, източващите не си бяха направили усилието да вдигнат крачолите на джинсите му, за да я сложат на голо.
— Съжалявам, че не можах да дойда по-бързо — извиних се. — След малко ще си по-добре, нали? Искаш ли да те оставя?
— Не.
Хареса ми да чуя това, докато не добави:
— Може да се върнат, а аз още не съм в състояние да се бия.
Хладният му тон звучеше неравномерно, но не дишаше тежко.
Навъсих се и докато той се възстановяваше, взех някои предпазни мерки. Седнах с гръб към него, за да не го притеснявам. Зная колко неприятно е да те гледат, когато си наранен. Приседнах на паважа, без да изпускам от око паркинга. Няколко коли тръгнаха, други няколко пристигнаха, но никой не дойде в нашия край, до дърветата. От движението на въздуха около мен разбрах кога вампирът се изправи и седна.
Не заговори веднага. Извърнах се наляво да го погледна. Беше по-близо, отколкото очаквах. Големите му тъмни очи се впериха в моите. Зъбите му бяха прибрани. Това леко ме разочарова.
— Благодаря ти! — каза резервирано.
Ясно, не беше въодушевен от факта, че го е спасила жена. Типичен мъж!
След като се оказа такъв неблагодарник, реших, че бих могла също да си позволя нещо невъзпитано и отворих съзнанието си, за да чуя мислите му.
Не долових нито една.
— О! — възкликнах, усещайки изненадата в гласа си, без да си давам сметка, че казвам. — Не мога да те чуя.
— Благодаря! — повтори вампирът, отчетливо движейки устни.
— Не, не, чувам те, когато говориш, но…
От вълнение направих нещо, което обикновено никога не бих си позволила, защото е прекалено лично и издава, че имам недостатък. Обърнах се към него, улових бялото му лице между дланите си и го погледнах съсредоточено. Концентрирах цялата си енергия. Никакъв резултат! Усещането бе, сякаш слушам радиостанция, която не съм избрала, и внезапно я настройвам на дълги вълни, които обаче не улавям. Все едно се намирах в рая.
Очите му станаха по-големи и по-тъмни, но въпреки това остана напълно неподвижен.
— О, извинявай! — казах, зяпвайки от неудобство. Отдръпнах ръце, заглеждайки се отново в паркинга. Започнах да бръщолевя за Мак и Денис, мислейки през цялото време колко невероятно би било да имам до себе си някого, чиито мисли да не мога да чуя, освен ако той не реши да ги сподели. Колко прекрасна бе тишината му! — … И така, реших, че е най-добре да дойда и да проверя какво става с теб — завърших, без да имам идея какви ги бях изприказвала.
— Ти дойде да ме спасиш. Много смело от твоя страна — рече той с толкова съблазнителен тон, че на Джийн — Ан направо щяха да й се разтреперят краката.
— Я зарежи това — казах нервно, връщайки се обратно на земята с гръм и трясък.
Беше шокиран. Отне му цяла секунда, докато възвърне обичайното си безизразно изражение.
— Не те ли е страх да останеш насаме с гладен вампир? — попита ме. Нещо лукаво, а и опасно се прокрадна в тона му.
— Не.
— Да не би да си решила, че след като ме спасиш, си в безопасност и тая някакви сантиментални чувства след всички тези години? Вампирите често се обръщат против онези, които им се доверяват. Наясно си, че на нас не са ни присъщи човешките ценности.
— Доста хора нападат онези, които им се доверяват — обърнах му внимание, че все пак съм предвидлива. — Не съм чак толкова глупава!
Вдигнах ръка и извъртях шия. Докато се бе възстановявал, бях увила сребърната верига на Негодниците около врата и ръцете си.
Той видимо потрепери.
— Ами сочната артерия в слабините ти — рече след кратка пауза, докато го измисли, а гласът му звучеше лукаво.
— Не си позволявай да говориш така! — казах. — Няма да слушам подобни неща.
Още веднъж се спогледахме мълчаливо. Опасявах се, че никога повече няма да го видя, в крайна сметка първото му посещение в „При Мерлот“ не беше съвсем сполучливо. Така че се опитвах да попия всичко, което мога. Дълго щях да пазя спомена за тази среща и да се връщам към нея отново и отново. Беше уникално, безценно. Искаше ми се пак да докосна кожата му. Не можех да извикам отново усещането. Но да го докосна, означаваше да премина границите на доброто поведение, а и може би той щеше пак да започне с онова безумно съблазняване.