Пам замъкна навън тресящата се Джинджър. Не зная какво направи с нея, но се върна с друга сервитьорка, облечена в същите дрехи. Името й бе Белинда, бе по-възрастна и по-разсъдлива. Имаше кестенява коса, очила и най-секси издадените устни, които някога бях виждала.
— Белинда, с кой вампир се вижда Джинджър? — попита Ерик спокойно, след като я поставиха да седне на стола, а аз имах допир с нея.
Сервитьорката бе достатъчно съобразителна да приеме безропотно ситуацията и достатъчно интелигентна да си даде сметка, че трябва да отговори честно.
— С всеки, който би я пожелал — отговори директно Белинда.
Видях образ в съзнанието й, но тя трябваше да мисли за името.
— Кой от присъстващите? — попитах изведнъж и получих името.
Потърсих с очи и преди да успея да си отворя устата, той се нахвърли отгоре ми. — Дългата сянка. Прескочи стола, на който седеше Белинда, стоварвайки се върху мен, а аз се приведох към нея. Прекатури ме назад върху бюрото на Ерик и само вдигнатите ми ръце ме предпазиха зъбите му да не се впият в гърлото ми и да го разкъсат. Ухапа жестоко ръката ми до рамото. Нададох писък или поне се опитах и той прозвуча като давене, защото почти нямах въздух от удара.
Умът ми отчиташе само едрото тяло върху мен, болката в ръката и страха. Не бях толкова изплашена, когато Ратрей се опитаха да ме убият, докато едва не предусетих края си. Дадох си сметка, че за да ме спре да не кажа името, Дългата сянка е готов да ме убие на мига. Виждах кафявите му очи — широко отворени, обезумели, ледени. Изведнъж помръкнаха и станаха безизразни. Кръв бликна от устата му, потече по ръката ми в отворената ми уста. Задавих се. Отпусна хватката и падна върху мен по очи. Лицето му започна да се сбръчква, очите му се облещиха. Кичур от гъстата му черна коса се разпиля по лицето ми.
Бях парализирана от ужас. Нечии ръце ме хванаха за раменете и започнаха да ме теглят изпод разпадащия се труп. Заритах, за да се измъкна по-бързо.
Не миришеше на нищо, но имаше слуз, черна и точеща се. Изпитах неописуем ужас и отвращение от необикновената трансформация. От гърба на Дългата сянка стърчеше кол. Ерик стоеше и наблюдаваше като всички останали, но държеше дървен чук. Зад мен беше Бил, който ме бе издърпал. Пам бе до вратата, хванала здраво Белинда за ръката. Сервитьорката изглеждаше толкова вцепенена, колкото навярно бях аз самата.
Дори слузта започна да изчезва, превръщайки се в дим. Всички гледахме замръзнали, докато от Дългата сянка не остана абсолютно нищо. Само на мокета остана следа като от изгорено.
— Ще трябва да смените килима — обадих се съвсем неочаквано. Честен кръст, не можех да понеса повече тази тишина.
— По устата ти има кръв — рече Ерик.
Зъбите на вампирите бяха напълно излезли. Всички бяха особено превъзбудени.
— Кръвта му потече върху мен.
— Попадна ли в гърлото ти?
— Вероятно. Какво означава това?
— Ще видим — намеси се Пам. Гласът й прозвуча мрачно и дрезгаво. Оглеждаше Белинда по начин, който определено би ме обезпокоил, но на сервитьорката очевидно й допадаше. — Обикновено, — продължи Пам, а очите й бяха върху устните на жената — ние пием от хората, а не обратното.
Ерик ме гледаше с интерес, подобен на интереса на Пам към Белинда.
— Как ти се струва всичко сега, Суки? — По нежния му глас никой не би допуснал, че току-що е екзекутирал стар приятел.
Как ми се струва всичко в момента? По-ярко. Звуците бяха по-ясни, чувах много по-добре. Искаше ми се да се обърна и да погледна Бил, но се страхувах да отделя поглед от Ерик.
— Е, ние с Бил ще тръгваме — казах, сякаш това бе единственият възможен развой. — Направих това за теб, Ерик, а сега ще си ходим. Няма да има никакви последици за Джинджър, Белинда и Брус, нали? Имаме споразумение. — Взирах се във вратата с привидна увереност. — Бас ловя, че трябва да отидеш и да провериш как вървят нещата в бара, а? Кой приготвя питиетата тази вечер?
— Имаме си заместник — отвърна разсеяно Ерик, без да откъсва поглед от шията ми. — Миришеш различно, Суки — измърмори той, пристъпвайки крачка напред.
— Нали помниш, Ерик, имаме споразумение — напомних му с широка нервна усмивка, а гласът ми звучеше пресилено бодро. — Сега с Бил ще се прибираме у дома, нали?
Рискувах и хвърлих бърз поглед зад себе си, към Бил. Сърцето ми се вкамени. Очите му бяха широко отворени, без да примигват, бе оголил зъби. Зениците му бяха ужасно уголемени. Беше впил поглед в Ерик.