Подкупването не беше задължително лошо нещо. След още няколко погледа и усърдно душене на ръцете ми животното скочи на предната седалка, седна и се загледа право в чистачките, като да се бе посветил на това пътуване. Казах му, че оценявам това, и почесах ушите му. Потеглихме и стана повече от ясно, че кучето е свикнало да се вози. — Така, когато стигнем вкъщи, приятел, трябва да отидем до входната врата много бързо, става ли? Сред дърветата има едно чудовище, на което ще му хареса да си те хапне — кучето издаде неспокоен звук. — Е, няма да има такава възможност — успокоих го. Определено беше хубаво да има на кого да говориш. И беше дори още по-хубаво, че не може да ти отговори, поне засега. А и не трябваше да държа съзнанието си заключено, защото не ставаше въпрос за човек. Спокойствие.
— А сега ще трябва да побързаме.
— Бау! — съгласи се моят другар.
— Ще трябва да ти измисля някакво име — казах аз. — Какво ще кажеш за… Бъфи?
Кучето изръмжа.
— Добре. Ами Роувър?
Изскимтя.
— И това не ти харесва, а?! Хм — свих в отбивката ми за паркиране. — Може би вече си имаш име — замислих се аз. — Нека да проверя шията ти — изключих двигателя и прокарах пръсти през гъстата му козина. Нямаше дори каишка против бълхи. — Никак не са се грижили за теб, съкровище — казах. — Но вече няма да е така. Аз ще съм добра мама. С тези думи извадих ключовете за къщата и отворих вратата. Докато се усетя, кучето ме бутна, мина покрай мен и застана насред двора, оглеждайки се предпазливо. Подуши въздуха и започна да ръмжи. — Това е добрият вампир, съкровище, този, който пази къщата. Влез вътре — с известни увещания успях да го вкарам в къщата. Незабавно заключих след нас.
Кучето обходи цялата всекидневна, като душеше и се оглеждаше. След като го наблюдавах известно време, за да се уверя, че няма намерение да започне да дъвче нещо или да вдигне крак, отидох до кухнята да му намеря нещо за ядене. Напълних голяма паница с вода. Взех пластмасовата купа, в която баба държеше зелената салата, и сложих в нея остатъците от храната на Тина и някакво месо. Реших, че ако е прегладнял, това би било приемливо. Кучето най-сетне стигна до кухнята и се запъти към купите. Подуши храната, вдигна глава и се загледа в мен.
— Съжалявам, но нямам кучешка храна. Това е всичко, което имам. Ако искаш да останеш с мен, ще ти купя по-хубава — кучето ме гледа още няколко секунди и наведе глава към купата. Хапна малко месо, отпи вода и ме погледна с очакване. — Мога ли да те наричам Рекс?
Последва слабо ръмжене.
— Какво ще кажеш за Дийн? — попитах. — Дийн е хубаво име, така се казваше момчето, което ми помогна в книжарницата в Шривпорт. Очите му приличаха донякъде на твоите — живи и умни — а и Дийн бе малко нетипично. Никога досега не бях срещала куче на име Дийн. — На бас, че си по-умен от Буба — отбелязах внимателно, а новият ми приятел ми отвърна с кратко и енергично изджавкване. — Е, Дийн, хайде да се приготвяме за лягане — повиках го, искрено радостна от това, че има на кого да говоря.
Кучето дойде с мен до спалнята, проверявайки усърдно всички мебели. Съблякох полата и блузата и ги прибрах, свалих бикините и разкопчах сутиена си. То ме наблюдаваше с голямо внимание, докато изваждах чиста нощница и тръгнах към банята, за да взема душ. Когато се върнах, чиста и облекчена, седеше до вратата с клюмнала настрани глава.
— Целта на това е да се почистим. Хората обичат да се къпят — обясних му. — Зная, че кучетата не обичат. Предполагам, това е човешка работа — измих зъбите си и облякох нощницата. — Готов ли си за сън, Дийн?
В отговор той скочи на леглото, сви се на кълбо и легна.
— Хей, чакай малко! — Определено не виждах нищо лошо в това да е тук. Ако баба знаеше, че в леглото й има куче, щеше да получи удар. Според нея животните бяха хубави, но мястото им беше навън. Хората — вътре, животните — вън, бе правилото й. Е, сега аз си имах вампир вън и коли в леглото. — Слез долу — наредих и посочих килима.
Колито се смъкна от леглото бавно и неохотно. Когато седна на килима, ме погледна укорително.
— Ти оставаш там — казах строго и си легнах. Бях много изморена и не чак толкова притеснена, след като кучето бе тук. Макар да не бях наясно каква помощ точно очаквам от него в случай, че някой се появи, след като то не ме познава достатъчно добре, за да ми бъде предано. Но бях склонна да приема всякакво успокоение, на което попадна. Започнах да се унасям. Тъкмо бях задрямала, когато усетих тежестта на колито върху леглото и леко близване по бузата. Кучето се разположи близо до мен. Обърнах се и го потупах. Беше хубаво, че е тук.