И на мен ми бе хрумнало същото. Костите след смъртта са сухи и крехки, реагират различно на травми в сравнение с все още живите. Фрактурите и разрезите имаха вид на нанесени, докато костта все още е притежавала някаква еластичност, което ще рече, че травмите са предшествали смъртта или са нанесени горе-долу по същото време.
За съжаление, би било трудно да се установи дали се е случило малко преди, или малко след смъртта. Нямах илюзии за жестокостта, на която са способни някои хора, но колкото и мрачна да бе теорията на Фриърс, бях виждал и по-лошо. Но не мислех, че случаят е такъв.
— Съмнявам се — отвърнах. — Още не съм имал възможност да ги огледам както трябва, но тибията и фибулата не изглежда да са счупени при удар с нещо. Бих казал, че травмите са в резултат от сили на съпротивление. Нещо е държало глезена неподвижен, докато останалата част от крака е била усукана настрани, достатъчно силно, за да се извади тазобедрената става и да се счупят костите. Освен това трябва да имаме предвид и счупения врат. Увредени са два прешлена, но не и черепът. Как е възможно да бъде ударен достатъчно силно, за да му се счупи вратът, но без да се нанесе травма на черепа?
Патологът вдигна черепа.
— Смяташ, че е паднал?
— Не виждам какво друго може да е. Падане с висока скорост от мотор или удар от кола могат да причинят подобни увреждания, но по тялото или дрехите липсваха следи от ожулвания. По-вероятно е падане отвисоко. Ако стъпалото е ударило нещо или се е заклещило по пътя надолу, инерцията е счупила крака. Останалите фрактури също съответстват на версията. Предполагам, че черепът е бил защитен от ръка или рамо, когато се е приземил, но внезапният откат е счупил врата.
Фриърс кимаше.
— И след това някой е взел ъглошлайфа, за да се опита да прикрие самоличността му и да инсценира удар с лодка.
— Да, но си мисля, че има и други интересни факти — вдигнах крехкото парче кост с форма на листо. — Това какво е според теб?
Фриърс го взе от мен с гримаса.
— Част от ралника. Какво за него?
— Беше вкаран навътре в черепа.
— Не раз… О! — Все още стиснал костта, той забърза към рентгеновите снимки, закачени на светещото табло. Гледа ги известно време и после поклати глава. — Дявол ме взел! Подобно нещо не се вижда всеки ден!
Ралникът е тънко, вертикално острие от кост, което се намира в задната част на носа и разделя назалната кухина на две. На снимките беше скрито от по-очевидните лицеви травми зад начупената мозайка повредени кости. Но се различаваше леко призрачен бял силует с връхче, все още забито във фронталния лоб на мозъка отзад.
— Когато го видях, предположих, че трябва да е тласнат нагоре от въртящо се острие или диск — казах на патолога. — Но в подобен случай ралникът щеше да е срязан, а не избутан навътре. И определено не под ъгъл нагоре, както е тук.
— Именно — Фриърс ми се стори недоволен от самия себе си. — Не си го представям да се случва и при падане!
Аз също. Трупът трябва да е паднал по лице, което само по себе си щеше да предизвика сериозни травми. Не виждах следи от подобно нещо… При все това щеше да е нужен силен удар под точния ъгъл, за да забие ралника във фронталния лоб. Което означаваше, че причината за участта на жертвата беше зловеща катастрофа.
Или екзекуция.
23
— Удар с ръба на дланта…
Лънди замлъкна, за да си издуха носа. Беше късен следобед, слънцето добросъвестно надзърташе между тъмните облаци. Инспекторът седеше на пътническото място в колата ми, все още видимо замаян от ендоскопията. Бях му звъннал да го осведомя за находките ни, забравил, че ми каза какво му предстои този ден. Описвах какво съм открил, когато той извинително ме прекъсна и сподели, че все още е в болницата и не може да говори свободно. Бяха му сложили упойка за процедурата и му бяха казали да не шофира до края на деня. Съпругата му, която се очакваше да го вземе, била извикана да прибере внучката от занималня след училище.
Болницата, както в повечето случаи, се намираше близо до моргата, а аз бях приключил с работата, която можех да свърша за деня. Почистените кости от бодливата тел бяха изплакнати и оставени да съхнат. Бях извършил предварителен оглед на по-важните сред тях, особено онези с фрактури или увреждания, но реших да не се заемам със сглобяването им преди сутринта. Липсата на сън и събитията от предишната вечер започваха да вземат своята дан. По-добре беше да оставя това занимание, докато си отпочина, вместо да пропусна нещо заради недостатъчна концентрация.
Така че обещах на Лънди да го закарам у тях. Радвах се, че ще имам компания и повод да се поразсея. Не бях се чувал и с Рейчъл. Опитах се да й се обадя отново, но тя продължаваше да не вдига. Не исках да я притискам, наясно бях, че ще трябва да се справя с последиците от убийството на Стейси Кокър. Въпреки това мълчанието й тегнеше в ума ми.