— Има няколко подробности, които не съвпадат. Фриърс каза ли ти, че няма следи от сексуално насилие? — Лънди попи мустаците си и остави чашата. — Е, това беше изненада номер едно.
Когато откриеш млада жена, която е удушена и съблечена от кръста надолу, като цяло това сочи към едно нещо. И дори ако Холоуей не я е нападнал, би трябвало да намерим някакви следи от свалянето на дрехите й. Такива няма.
Това ме изненада повече от липсата на сексуално насилие.
— Никакви ли?
— Не и под кръста. На пуловера й имаше косми от косата на Едгар, негови отпечатъци по часовника й, вероятно или от издърпването от колата, или от пренасянето й след това. Но нищо друго. Дори ако джинсите й са били разкопчани, а не разкъсани, пак няма отпечатъци на копчето или ципа. А златната верижка, която носеше на гърлото си, е била вдигната и усукана, когато са я душили, но на нея няма дори частичен отпечатък.
— Може да е носил ръкавици… — предположих, макар да се съмнявах, че е по силите на Едгар да си прикрие следите, дори ако му е хрумнало да го стори.
— Единствените ръкавици, които намерихме, бяха в джобовете му и те са мизерни и без пръсти, покрити с птичи курешки. Ако ги е носил, щеше да има следи навсякъде по нея.
В корема ми се спотайваше неприятно усещане.
— Тогава как обясняваш фактите?
— Никак. Засега. Да не забравяме и насиняването по гърлото й. Виждал ли си какви са ръцете на Холоуей? Кльощави са, но са големи. Като лопати… — Лънди вдигна своята длан, която беше масивна, но с къси пръсти. — Пръстите му са два пъти по-дълги от моите, но синините, които открихме, нямат подобен обхват. Добре, подобен факт подлежи на интерпретации, може да е свил пръсти да речем. Но измерванията подсказват, че е била удушена от човек с много по-малки ръце от неговите.
Някой, който е носил ръкавици.
Студенината в стомаха ми прерасна в лед.
— Какво би правил някой друг в дома на Едгар? И защо да убива ранено момиче?
— Представа си нямам — Лънди механично си взе бисквитка от опаковката и я топна в чая си. — Но ако там е имало някой, има вероятност да не е очаквал да открие Стейси Кокър. Сигурно е било голям потрес за непознатия. И още повече, ако е била в съзнание, когато е видяла нападателя си…
Обмислих случката, като оглеждах теорията от различни ъгли. Всички сочеха в една посока.
— Смяташ, че Лео Вилиърс я е убил? За да не го издаде?
Лънди дояде бисквитата и избърса трохите от мустаците си.
— Честно ли да ти кажа? Не знам. Струва ми се, че започнахме да окачваме твърде много престъпления на шията на човек, когото смятахме за мъртвец допреди няколко дни. Но ако сме прави и той е още жив, значи засега е най-вероятният заподозрян. Идеята някой друг да е убил Стейси Кокър, за да й затвори устата, има повече смисъл, отколкото Холоуей да извади ранено момиче от колата, да го отнесе чак до дома си и там да го удуши. Или да й свали дрехите, без да я насили, и да не остави някакви следи от действията си. Това просто не ми се струва логично.
На мен също.
— Значи фактът, че беше разсъблечена…
— Постановка — тонът му бе леден. — Някой я е убил и после е нагласил нещата така, че да ни отпрати в грешна посока. Същият метод е използван и с тялото в телта, за да изглежда, че е било ударено от лодка.
Сценарият на Лънди изглеждаше дяволски вероятен. Събличането на Стейси Кокър препращаше към теорията, че убиецът й е бил сексуално мотивиран. И Едгар беше идеалната изкупителна жертва. Не само че вече е бил заподозрян за изчезването на дъщеря си преди десетина-петнайсет години, но и му липсва способността да обясни и вероятно дори да разбере какво всъщност се е случило. Когато с Рейчъл го намерихме, приехме, че бяга от онова, което е направил. Но ако се е върнал у дома и е открил спасеното от него момиче мъртво и полуголо, би било също толкова логично да избяга от онова, което е намерил.
Но дори и така имаше елементи, които не съвпадат. Можех да повярвам, че Лео Вилиърс ще разиграе собствената си смърт след убийството на Ема Дерби и дори че е убил бившия й приятел. Оттам нататък не беше трудно да се предположи, че е убил и Стейси Кокър, за да предотврати разкритието, че е още жив. Това обаче оставяше един въпрос без отговор.
— Какво би търсил Лео Вилиърс в дома на Едгар Холоуей?
Лънди ми предложи опаковката шоколадови бисквити и си взе още една, когато му отказах. Очевидно гърлото не го безпокоеше чак толкова след процедурата.
— Хубав въпрос. Когато претърсвахме къщата, открихме патрон за пушка в дъното на един от шкафовете. От бисмут и олово, номер пет, за птици, същият размер и марка, каквито открихме и в дома на Вилиърс. Изглеждаше все едно се е изтърколил от кутия и е заседнал в цепнатина.