— Това е Марк Чапъл — представи го Рейчъл. — Снимката е стара, но сестра ми очевидно я е запазила.
Лесно се досетих кой е. Макар че беше трудно да се съди по снимката, стори ми се висок, поне няколко сантиметра над метър и осемдесет. Но брадичката с наболата четина бе решаващият елемент от пъзела. Марк Чапъл имаше волева, много изразена брадичка, леко изкривена под ъгъл спрямо основата и с дълбока фотогенична трапчинка в средата.
Бях видял точно такава — в мандибулата, която принадлежеше на трупа, изваден от потока.
Погледнах следващата снимка. В началото си помислих, че е по-малко копие на снимката с мотоциклета от къщата за гости. Виждаше се същата лъскава машина, паркирана на пясъчната дюна, със същите пресичащи се самолетни следи високо в небето. След това се вгледах по-внимателно и осъзнах, че кадърът не е съвсем идентичен — опашките от изгорели газове бяха по-разпръснати, отколкото ги помнех, а ъгълът на снимане — малко по-различен.
Прелистих следващите няколко снимки. Всяка представляваше малко по-различен вариант на предишната.
— Ема имаше навика да им вика "допълнявки" — обясни Рейчъл. — Затова предпочиташе да снима с цифров фотоапарат. Можеше да направи колкото кадъра си поиска и после да разпечата най-добрите. Ако погледнеш последните два, ще видиш морската крепост много по-ясно.
Права беше — на последните две от групата снимки с мотора, трите оцелели кули на морската крепост ясно се виждаха на заден фон. Стърчаха от вълните като сцена от "Война на световете".
— Сигурна ли си, че е тъкмо тази крепост?
— Сигурна съм. Ето, погледни и тук.
Тя обърна лаптопа, така че да видя и аз. На екрана беше уебсайтът за морските крепости "Монсел". Виждаше се снимка със същата подредба на трите кули, която си спомнях и от излизането в Бароус с Лънди, но с много повече подробности. Крепостта беше забележителна структура. Всяка от разпадащите се кули представляваше ъгловата, подобна на кутия постройка, стъпила на четири дълги крака, наклонени навътре така, че образуваха пирамида. Само една от кулите стоеше непокътната, другите две бяха рухнали частично с годините. Надписът под снимката посочваше "Оцелелите кули на военното укрепление на устието на Солтмиърския естуар".
— Това е същата крепост, която се вижда зад мотоциклета — каза Рейчъл. — И виж какво още открих…
Тя прерови снимките от папката и извади една.
— Ето, на тази се вижда номерът на мотора. Предположих, че полицията може да го използва, за да потвърди, че е на Марк. Дори ако той не знае нищо, полицията вероятно ще иска да говори с него.
Сигурен бях, че ще искат, ако останките му не бяха открити да се разлагат в бодливата тел. Но Рейчъл не знаеше това. Що се отнасяше до нея, трупът от потока нямаше никаква връзка с липсващата й сестра, а Марк Чапъл не беше мъртъв.
— Има ли нещо? — попита тя.
— Не, просто си мислех, че Лънди ще иска да ги види.
Без да я поглеждам, отделих настрана снимките на мотоциклета и погледнах останалите. Имаше около дузина, всичките бяха направени от морето и гледаха назад към брега и голяма викторианска къща, обкръжена от три страни от дървета. Гледната точка за момент ме изненада, но след това разпознах уникалните панорамни прозорци на крайбрежния дом на Лео Вилиърс. Снимките варираха от панорамни на цялата къща до близки кадри на отделни акценти. На някои се виждаше терасата, но повечето показваха отделни прозорци, през които можеш да надникнеш в стаите.
Рейчъл се наведе през ръката ми, за да види и тя.
— Позната ли ти е? Това е къщата на Лео Вилиърс.
Гледаше ме очаквателно. Опитах се да се съсредоточа и отново разгледах снимките. На нито една нямаше хора и всички изглеждаха припряно нащракани, липсваше им усещането за плакатно изкуство, което вдъхваха другите снимки на Ема Траск.
— Съжалявам, не схващам. Пропускам ли нещо?
— Не забелязваш ли нещо странно в тях?
Прехвърлих ги отново и не видях нищо по-различно. Приличаха ми просто на снимки за калибриране, вероятно от времето, когато Ема Дерби е била наета да редекорира къщата на Вилиърс.
— Не. Трябва ли?
Рейчъл ми се стори разочарована.
— Откъде според теб са направени?
Замислих се. Снимките до една гледаха към брега, очевидно снимани от морето.