— От лодка, предполагам.
— И аз така си помислих отначало. Но погледни ъгъла. Прекалено високо е — Рейчъл определено се развълнува. — Човек не може да получи такава гледна точка от лодка. А и морето около устието е прекалено задръстено с наноси, за да може нещо по-голямо да се приближи достатъчно, за да бъдат направени.
Права беше. Замислих се за онзи път, когато ходих до къщата при откриването на гроба на кучето, и се опитах да визуализирам гледката към морето. Не ми отне много време.
— Смяташ, че е снимала от морската крепост?
— Очевидно. Там няма нищо друго освен вода.
Рейчъл се беше зачервила. Изглеждаше доволна от себе си. Обърнах се отново към лаптопа и снимката на сайта на крепостта. Дори и оцелялата кула изглеждаше в лошо състояние — ръждива коруба, петносана от солени следи.
— Крепостта е в руини. Кулите не са ли запечатани? — попитах със съмнение.
— Нямам представа — отвърна домакинята ми. — Би трябвало, но не съм ходила там. Не мисля, че някой ги посещава, не и от времето, когато през шейсетте години са помещавали пиратско радио.
— Тогава защо Ема би отишла до старата крепост?
— Нямам представа. Може да е ходила с Марк Чапъл. Той беше в музикалния бизнес, тази работа с пиратското радио щеше да му хареса. Важното е, че очевидно го е направила. Видя снимките, откъде другаде биха могли да са?
Не можех да намеря грешка в логиката й — просто не виждах какво значение има.
— Добре, да речем, че е снимала къщата на Лео Вилиърс от една от кулите. Какво доказва това?
Рейчъл поклати глава, сбърчила разочаровано чело.
— Може би нищо, но откакто намерих тези снимки, не мога да спра да мисля за тях. Ема винаги е била импулсивна и да отиде някъде с фотоапарата, без да каже никому, звучи напълно в неин стил. Ами ако е имала инцидент или е успяла да влезе вътре и се е заключила там? Знам, че звучи глупаво, но полицията не откри и следа от нея. Ами ако това е причината?
Не ми звучеше глупаво, но Рейчъл не разполагаше с цялата картина. Тя смяташе, че трупът на Лео Вилиърс е намерен в естуара. Не знаеше, че той очевидно е фалшифицирал собствената си смърт и е възможно дори да е убил Стейси Кокър. Нито че бившият приятел на сестра й, Марк Чапъл, вероятно също е мъртъв, с нацепено лице и труп, захвърлен в потока на километър от тази къща.
Дотук с уверенията пред Лънди, че няма да възникне конфликт на интереси.
Вдигнах поглед и се стреснах, когато зърнах нечие лице да се взира към мен през прозореца. Беше моето собствено, осъзнах секунда по-късно, отражението ми се виждаше редом с това на Рейчъл в черното стъкло.
— Споменавала ли си за това на някого другиго?
— Още не. Андрю го няма цял ден, пък и какъв е смисълът да го безпокоя, ако се окаже, че няма нищо сериозно? За малко да се обадя на Боб Лънди, но исках да се уверя, че не ми се привиждат призраци. Как смяташ?
Не й се привиждаха. Не знаех какво е мястото на рухналата морска крепост в цялата история, но тя беше нова потенциална улика. И ненавиждах, че Рейчъл ми се е доверила, а аз не можех да съм честен с нея на свой ред.
— Смятам, че трябва да кажеш на Лънди.
— Мислиш ли, че ще го приеме на сериозно? — попита тя със съмнение и пак вдигна снимките.
— Според мен трябва да научи за тях — погледнах към снимките, без да ги виждам. Напрежението, което бавно се трупаше в мен след разговора с Лънди, задушаваше всички останали мисли.
Рейчъл ме гледаше.
— Какво има? Случило ли се е нещо?
Просто я попитай.
— Когато сестра ти е изчезнала… Каза ми, че си била тук. В Англия.
Изглеждаше объркана.
— Точно така. За сватбата на една приятелка. Беше в Пул.
— Лънди, изглежда, мисли, че все още си била в Австралия.
Гледах как изражението й се променя. Объркването отстъпи място на нещо друго и по страните й изби руменина.
— Е, не бях. И обясних всичко това на полицията още в самото начало.
— Добре — беше ми трудно да срещна погледа й. — Просто се чудех, защо той не знае.
— Може би защото тогава не ме разпитваше той, а някакъв полицай. Не очаквам Лънди да помни всяка дребна подробност. А може и просто да е сметнал, че не е важно. Той все пак е само инспектор, какво ли разбира?
Изобщо не трябваше да подхващам темата, преди да го обмисля.
— Не исках да…
— Ако искаш, мога да изровя бележките от хотела. Искаш ли да погледнеш и самолетния ми билет? — Не ми даде шанс да отговоря. — Исусе Христе, ама ти сериозно ли? Мислиш, че бих могла да направя нещо на Ема? Или на Лео Вилиърс? Или и на двамата?