Имаше пожар.
Не бях сигурен, че ще успея да намеря пътя към къщата на Едгар в тъмното. Предната вечер дотам бе карала Рейчъл, а аз бях по-загрижен за уплашения пътник на задната седалка, отколкото да внимавам откъде минаваме.
Но пък нямаше кой знае колко варианта за маршрути, а, и пламъците ми се струваха ефектен маяк. Очертаваха се ясно на фона на нощното небе, озаряваха дърветата около мен с люлеещи се сенки. После завих по неравния черен път, който водеше към къщата на Едгар, и пожарът се озова точно пред мен.
Къщата гореше. Бълваше искри и валмата гъст дим се издигаха в нощното небе. Едно от съседните дървета също се беше запалило, а пукането на разпространяващия се през клоните пожар звучеше като трошене на кости. Парче полицейска лента, все още привързано в единия край, се вееше бясно на горещото течение. Полицейска каравана стоеше в края на пътя и точно зад нея се виждаше паркиран пикап. На треперливата светлина на пожара различих надписа "Кокър. Морска морга и сервиз".
Отзад на фона на пламъците се очертаваха борещи се силуети.
Блъсна ме горещина, когато изскочих от колата и се втурнах към тях. Промуших се покрай пикапа и успях да различа едрите рамене на Кокър, който се бореше с полицайка. Служителката на реда се мъчеше да удържи побеснелия собственик на моргата. Наблизо партньорът й бе застанал на колене с ръце на земята, клатеше замаяно глава, а фуражката му се търкаляше до него.
Когато притичах, Кокър отблъсна полицайката и се надигна. На светлината на пожара лицето му блестеше от сополи и сълзи. Сграбчих го, когато вдигна ръка да удари жената.
— Добре, стига! — извиках.
Кокър се отскубна и замахна с юмрук към главата ми. Ударът не бе съвсем точен, но все пак ме закачи по бузата. Вкопчих се в него и се помъчих да го издърпам настрани от полицайката, но в този момент нещо ме се блъсна изотзад.
Тупнах в прахоляка, убеден, че Кокър ме е ударил пак, но се оказа полицаят. Той заби рамо в корема на противника и се вкопчи в него с ръгби хватка. Полицайката също се бе съвзела. Когато механикът удари партньора й, тя отново се хвана за ръката му и я изви зад гърба.
— Мамка ви, махнете се! — изрева той, когато двамата заедно успяха да го свалят на земята. Тупна тежко, но продължи да се бори. Успях да се изправя, но преди да се притека на помощ, полицайката предупредително ме погледна.
— Не мърдай от място! — извика, докато търсеше нещо на колана си. Усука по-здраво ръката на Кокър, а полицаят се вкопчи в размаханите му крака. — Не мърдай! Легни неподвижно, иначе ще те напръскам!
Кокър ругаеше и се бореше с тях, почти успя да се освободи. С мрачно изражение полицайката пръсна право в лицето му спрей от флакон. Разнесе се агонизиращ вик и едрият им противник се загърчи още по-силно.
След това изведнъж борбата спря. Кокър се отпусна и не оказа повече съпротива, докато двамата полицаи извиваха ръцете му зад гърба и му слагаха белезници. Сега вече коленичи и с изненада осъзнах, че плаче.
— Той я уби. Той уби моята Стейси!
Широките му рамене се тресяха от силата на риданията. Полицаите отстъпиха встрани задъхани. Наблизо забелязах голяма туба от бензин, катурната настрани с капачка, паднала в калта.
— Добре ли си, Тревър? — попита жената.
— Аха, ама хубавичко ме прасна.
Мъжът изглеждаше на около двайсет. Вече виждах, че са служители от доброволната отбрана, а не полицаи. Сигурно не е изглеждало особено вероятно някой да си даде труда да дойде толкова навътре в пустошта, след като къщата е била вече претърсена…
Пламъците блестяха по кръвта, която се стичаше по брадичката на младия доброволец. Извадих кърпичка от джоба си и му я подадох.
— Спокойно, чиста е — предупредих. Това ми спечели подозрителен поглед.
— Кой сте вие?
Двамата видимо се отпуснаха, когато обясних. Докато говорех, риданията на Кокър затихнаха, но все още плачеше. Стори ми се смазан, едва ни забелязваше.
— Горкото копеле — процеди доброволецът, когато им обясних за дъщеря му.
— Да бе, горкичкият — съгласи се жената и, масажирайки рамото си, изгледа недоброжелателно арестанта.
Силен трясък накара и трима ни да подскочим — покривът на къщата на Едгар рухна. Във въздуха лумнаха пламъци, придружени от порой искри, и ни обгърна облак горещ въздух. Надявах се, че всички животни са били изведени, преди Кокър да подпали къщата.
— По дяволите! — промърмори полицайката. — Шефовете ще откачат!
Докато отиде до караваната, за да се обади за подкрепление, аз се върнах по коловоза до колата си. От бързане бях оставил фаровете да светят и вратата — отворена. Когато подминах пикапа на Кокър, погледнах отзад в каросерията. На светлината на пожара виждах малък преносим генератор, обграден с намотки от мазно въже и парче от верига. Купчина разнокалибрени инструменти бяха покрити с промазан брезент.