Выбрать главу

Сред тях бе и голям ъглошлайф.

25

Лънди побутна с крак парче изгоряла греда, което се търкаляше в мократа трева. Останките от къщата на Едгар бяха почернели и стърчаха без покрив на фона на сивото небе. Като изключим фасадата, от постройката не беше останало много. Горният етаж беше изгорял почти напълно, стърчаха само лишени от прозорци тухлени стени.

Въздухът бе натежал от смрадта на мокра пепел и изгоряло дърво. Високият чинар близо до вратата стоеше изгорял и почернял, половината му клони бяха превърнати на въглен. От къщата още лъхаше горещина, а земята пред нея беше обсипана с опърлени останки. Лънди я погледна и въздъхна.

— Мразя пожарите. Пламъците и пожарникарите не оставят нищо подире си.

Поне в къщата не бе имало човек.

— Много ли беше останало за претърсване?

— В къщата не. Почти бяхме приключили с нея, но чакахме още оборудване, за да започнем градината. Щеше да е добре да остане запазена.

Кокър бе положил доста усилия да разруши дома на Едгар. Бензинът гарантираше, че за пожарникарите няма да е останало много за спасяване, когато смогнат да се доберат дотук. Все пак се бяха постарали, две пожарни блокираха коловоза в края на пътя и поливаха с вода пламъците. След това се захванаха да преровят димящите останки за мебели и клетки, така че пожарът да не се разгори отново.

Лънди не беше стигнал до Едгар предишната вечер. Бях решил, че няма смисъл да му се обаждам. Дори ако близо до горящата къща имаше телефонен сигнал, пак нямаше смисъл да го безпокоя в дома му, и без това щеше да чуе за пожара съвсем скоро. Трябваше да научи за снимката на Марк Чапъл, но и тя не беше толкова спешна и можеше да изчака до сутринта. Така щях да дам шанс на Рейчъл да му разкаже за морската крепост. Предположих, че ще е по-добре да го чуе от нея, вместо от мен.

След като дадох показания пред полицията, оставих пожарникарите да продължат с овладяването на пламъците и потеглих обратно към къщата за гости. Спах лошо, но когато станах, едно нещо ми бе пределно ясно.

Знаех, че не мога да се върна в Лондон, без да поговоря с Рейчъл.

Бях упражнявал всичко, което се канех да кажа, и се разочаровах, когато телефонът й мина направо на гласова поща. Понечих да оставя обичайното сухо съобщение, но се спрях.

— Слушай, съжалявам за снощи. Сложно е, но… В момента не мога да обясня, но… не бях прав. Обади ми се.

Затворих телефона и покрих с длани лицето си. Проклет глупак, това ли беше най-доброто, което успя да направиш? Но стореното — сторено. Канех се да се обадя и на Лънди, но той ме изпревари. Беше на път към къщата на Едгар, за да оцени щетите, и попита дали мога да се срещна с него там.

Стигнах до къщата пръв и ме задържаха зад новия кордон от полицейска лента, докато не пристигне Лънди. Стори ми се притихнал и продължаваше да е унил, докато оглеждаше изгорялата къща.

— Вътре имаше ли още животни? — попитах.

— Не, "Защита на животните" и регионалните служби дойдоха вчера сутринта и ги изведоха. Прибраха и всички, които откриха в градината. Казаха, че им приличало на спешно отделение, най-болните били вътре, а тези в по-добро състояние — отвън…

Не ми прозвуча като поведение на човек, който ще спаси момиче и щом го доведе у дома, ще се превърне в откачен убиец.

— А Кокър? Ще повдигнете ли обвинения?

Лънди въздъхна и пак погледна къщата.

— Няма начин да ги заобиколим след стореното.

— Има смекчаващи обстоятелства. Видях го, не беше на себе си.

— Това не променя вината му… — инспекторът сви рамене, сякаш осъзнаваше, че е заговорил необичайно сурово. — Сигурен съм, че ще бъде взето предвид. Но не можем да пренебрегнем подобно поведение, без значение в какво състояние е бил.

— А ъглошлайфът, който видях в пикапа?

— В лабораторията не откриха следи от кръв или костна тъкан по него, а би било много сложно да се почисти, ако го е използвал върху нечие лице. Все пак щеше да има следи. Нормално е Кокър да притежава инструменти. И аз имам ъглошлайф, ако в това е въпросът. Ще претърсим моргата, но се съмнявам да открием нещо.

— А дали е казал нещо?

— Само, че съжалява, задето Холоуей не е бил в къщата. Като баща не мога да го обвинявам. Проблемът е, че си го е изкарал на погрешния човек.

Погледнах инспектора.