— Вече официално ли е?
— Все още не сме казали никому. Но няма особени съмнения, че който и да е удушил Стейси Кокър, има по-малки ръце от Холоуей и е бил достатъчно умен да не оставя нито косъмче или отпечатък след себе си. Психолозите се съмняват, че Едгар изобщо е способен на подобна предпазливост, вероятно не е способен и на убийство. Поне не и в сегашното си състояние — допълни Лънди. — Все още стои въпросителната за случилото се с дъщеря му, но се съмнявам, че някога ще разберем каква е истината за нея.
— Какво ще стане с него?
Лънди свали очилата и си разтри носа.
— Предполагам, че ще го приберат в психиатрична клиника. Не можем просто да го освободим, не е в състояние да се грижи за себе си. Вероятно не е убил Стейси Кокър, но тя нямаше да катастрофира, ако не е скитал насред пътя. Така че все пак има вина. Както и да го погледне човек, няма да се върне тук.
Погледнах изгорялата коруба, останала от дългогодишния дом на Едгар.
— Тогава какво ще стане с къщата?
— Тук нещата стават интересни. Нали си спомняш, че се чудех каква връзка има между Холоуей и Лео Вилиърс? Не разбирах защо Вилиърс изобщо би знаел за съществуването на това място, камо ли да се чувства достатъчно сигурен, че да държи тук пушка. Е, проверихме и знаеш ли какво? Оказа се, че къщата е собственост на семейство Вилиърс.
— Едгар им е бил наемател?
Лънди се усмихна, вече изглеждаше почти на себе си.
— Те притежават земята и всички постройки в този район, но не предполагах, че и тази е тяхна. Става още по-интересно. Още преди няколко години сър Стивън е прехвърлил на сина си заниманията с местните наематели. Приятен независим доход са, а и вероятно се е надявал това да въвлече сина му в управлението като цяло. Не се е получило, но означава, че Лео Вилиърс е бил хазяин на Холоуей.
Погледнах изгорялата къща и си спомних ужасното й състояние.
— И му е вземал наем за това чудо?
— Там е работата. Не е вземал. Холоуей не е получавал помощи и нямаме сведения да е разполагал с приходи. Няма начин да е плащал наем кой знае откога. Намерихме чайка, гнездяща върху купчина стари банкови извлечения, и според тях е получавал авторски хонорари за учебниците по естествознание. Но надали са били достатъчни, че да живее от тях, а и сигурно източникът е пресъхнал отдавна. Смея да предположа, че семейните адвокати ще се опитат да ни убедят как в случая става дума за благотворителност, но не си представям Вилиърс да остави някого да не си плаща наема от добро сърце.
Съгласен бях. Независимо дали е възнамерявал да се възползва от безпомощния си наемател, или не, да остави Едгар да живее съвсем сам тук, така или иначе не бе проява на милосърдие. Вилиърс може и да не го бе наранил пряко, но му бе позволил да съществува в почти животински условия, докато умът му се разпада заедно с дома му. Само по себе си това бе форма на жестокост.
— Кога ще съобщите официално, че трупът в естуара не е на Вилиърс?
— Това зависи от шефката. Говори се, че е по-добре да се запази в тайна, така че да не се издадем пред Вилиърс, но този вариант бързо губи поддръжка. След всичко случило се неизбежно ще се разчуе, а след Стейси Кокър и изобщо не съм сигурен колко време можем да опазим тайната. Приоритетът сега е да открием негодника, преди да пострада още някой. Освен това — Лънди си погледна часовника — нали каза, че имаш нещо за Марк Чапъл?
За няколко секунди, докато обсъждахме Едгар, бях забравил за това, но сега споменът за предишната нощ се върна с цялата си тежест.
— Рейчъл е намерила негова снимка сред тези на сестра си. Има трапчинка на брадичката, същата като на челюстта, която намерихме на останките от бодливата тел.
— И аз я видях — съгласи се полицаят. — Човек може да си паркира мотора в нея.
— Успяхте ли да го проследите? — попитах изненадано.
— Не съвсем. Изчезнал е преди седем месеца, горе-долу по същото време като Ема Дерби.
Въпреки че го очаквах, потвърждението не бе добре дошло. Не ми хареса как си пасваха парченцата от пъзела.
— Това не може да е съвпадение.
— Не — съгласи се Лънди. — За нещастие, понеже е живял в Лондон, никой не е направил връзката. И датите не съвпадат съвсем. Чапъл е бил видян за последно в петъка преди понеделника, в който изчезна Ема Дерби. Уволнили са го от музикалното видеопродуцентство преди година и накрая се е озовал във фирма, която снима късометражни филми за корпоративни уебсайтове. Доста ниска класа. Казал, че заминава за уикенда, но не споделил къде и после просто не се появил на работа. Колегите не обърнали внимание, понеже често си вземал болнични заради проблеми със зъбите. Предполагам, можем да приемем, че е минала още седмица, преди да го обявят за изчезнал. Шефът му си дал труда само защото Чапъл бил взел служебно видеооборудване. Заплашвали го с уволнение и преди, така че когато не се появил на работа, всички приели, че го е откраднал.