— Що за проблеми със зъбите е имал? — попитах, като се сетих за проучвания череп.
— Нямам представа. Важно ли е?
— Коста около предните зъби може да бъде отслабена от абсцес или инфекция, тогава би поддала по-лесно, когато е бил ударен. Ако Марк Чапъл е лекуван за подобно нещо, това ще е поредният факт, който подсказва, че трупът е негов.
— Ако е имал, ще бъде записано в зъболекарския му картон — уточни Лънди, без да е особено впечатлен. — Така или иначе, изчезването му съвпада по време прекалено удобно, за да го пренебрегнем. Траск е в командировка, а Ема би могла да си уреди среща с приятеля си, без да се притеснява, че ще я пипнат. Чапъл идва дотук с мотора и после им се случва случка.
— Откъде знаеш, че е дошъл с мотора?
Инспекторът се усмихна мрачно:
— Порових малко, след като ми каза за снимката на мотоциклета. Преди шест месеца в овраг на няколко километра оттук е намерен изгорял "Харли". Без регистрационни табели и някой е изтрил всички серийни номера, но съвпада с описанието на регистрирания на името на Чапъл.
Също като вдлъбнатината на челюстта, това не беше доказателство само по себе си. Но пъзелът около случилото се с бившия приятел на Ема Дерби започваше да се намества. И изведнъж ми хрумна нещо друго.
— Може да са се срещали в къщата за гости. Тя е била любимият проект на Ема Дерби, така че не мисля, че Траск много се е интересувал от нея.
Лънди се замисли.
— Би изисквало стоманени нерви, за да го правят точно под носа на Траск, но Чапъл е трябвало да отседне някъде, а наблизо няма кой знае какви възможности. Да си виждал следи, които да те наведат на мисълта, че е бил там?
— Не, но не съм поглеждал в хангара отдолу, има сума вещи… — бях влизал в пълното с вода долно ниво само веднъж, когато търсех с какво да си помогна за измъкването на маратонката. Не бях обърнал голямо внимание на останалите боклуци.
— Е, и без това съм тръгнал натам. Мога да хвърля едно око.
— Отиваш в къщата за гости?
— Рейчъл Дерби ще ми донесе снимките, които е намерила. Не искала Траск да научи за тях, затова предложи са се срещнем там… — Лънди изглеждаше притеснен. — Освен това… тя… държеше да знам, че е била в страната, когато сестра й е изчезнала. Обясни ми, че още тогава ни го е казала, и наистина е така. Но показанията й бяха взети от друг, така че предположих, че… Както и да е, всичко е проверено. Била е на сватба някъде.
— В Пул — казах.
— Точно така — без да ме поглежда, Лънди извади кърпичка и си избърса носа. — Съжалявам, ако това е объркало нещата по някакъв начин.
Не знаех дали да се чувствам облекчен, или по-голям глупак от всякога.
— Всичко е наред.
Той прибра кърпичката си.
— В моргата ли отиваш сега?
— Да — казах, но внезапно взех друго решение. — Ако нямаш нищо против, ще трябва първо да спра в къщата за гости.
— Забравил ли си нещо?
— Може и така да се каже.
Лънди се подсмихна, докато се обръщаше.
— Така и си помислих.
Смълча се, когато закрачихме по пътеката към мястото, където бяхме оставили колите си. Отключи своята и спря с ръка на дръжката на вратата.
— Може ли да те попитам нещо?
Първата ми мисъл беше, че пак ще става дума за Рейчъл. След това забелязах притеснението в очите му и осъзнах, че темата ще бъде друга.
— Разбира се.
— Обадиха ми се от болницата тази сутрин. Трябваше да се видя с лекаря да обсъдим резултата едва след няколко седмици, но той, хм, иска да ускорят процеса. Имам час за утре… — Лънди си прочисти гърлото. — Ти си бил на обща практика… Просто се питах дали правят такива неща за, така де… добри новини.
Нищо чудно, че ми се струваше потиснат.
— Зависи от лекаря, предполагам. Възможно е и оборудването да е дало грешка и да искат да повторят процедурата. Много причини може да има.
Щеше ми се да му предложа по-успокоителен вариант. Наистина не знаех, но на мястото на Лънди и аз щях да се притеснявам.
— Така си и мислех. Сигурно не е нищо важно… — той кимна и се върна към ролята на уверен полицай. — Добре. Ще се видим там.
Лънди бе казал, че трябва да проведе някакъв разговор, преди да тръгне, затова го оставих пред къщата на Едгар и подкарах към бившия хангар. Отпред не се виждаше никоя от колите на Траск, затова предположих, че Рейчъл още не е пристигнала. Но докато паркирах, я видях да чака пред входната врата. Държеше под мишница същата папка, в която бе сложила снимките снощи. Слязох от колата, бях изненадващо нервен, но се радвах да я видя. Приближих се, без да имам идея какво трябва да кажа. За момент никой от двама ни не продума.