Радвах се, че тя попита Лънди, а не мен. Той пъхна папката под мишница.
— Това зависи от инспектор Кларк. Преди да тръгна, дали мога да хвърля набързо едно око долу?
— В хангара за лодки ли? — Рейчъл изненадано сви рамене. — Щом искаш. Защо, какво търсиш?
— О, нищо съществено. Просто бих искал да разгледам, така и така съм тук.
— Провериха го, когато Ема изчезна. Няма нищо освен боклуци.
— Въпреки това искам да погледна.
Виждах, че Рейчъл не е убедена. Изчакахме Лънди да остави снимките в колата си, след това се спусна по дървените стълби, които водеха надолу покрай къщата до потока. В края на пристана бе завързана лодка и когато я видях, си дадох сметка защо отпред не е паркиран някой от лендроувърите. Рейчъл не бе дошла с кола. Беше същата лодка, с която с Траск търсехме дъщеря му и сега здраво опъваше въжето заради течението. Рейчъл спря на дървената площадка до люка. Откачи въженцето, което държеше дървения капак на мястото му.
— Това ли е единственият начин да се влезе? — попита Лънди скептично. Отворът не беше по-голям от метър и двайсет на височина и шейсетина сантиметра ширина и явно нямаше да го преодолее лесно.
— Портата отпред е с катинар — отвърна Рейчъл. — Не разполагам с ключ.
В гласа й вече се долавяше остра нотка. Лънди бутна капака и пантите изскърцаха при завъртането му навътре, а тя се обърна и ме погледна. Изражението й подсказваше, че е наясно, че не й казваме всичко, но след това се чу трополене и ругатня, а инспекторът хлътна през отвора. Гласът му отекна кухо от вътрешността на хангара.
— Ох! Проклетото нещо е по-ниско отвътре.
— Съжалявам, трябваше да предупредя — каза Рейчъл, но явно не го мислеше.
Обърна ми гръб, пъхна глава през отвора и сръчно се промъкна през люка след инспектора. Последвах я, като поспрях във влажното помещение, за да позволя на очите си да привикнат към тъмнината. Мрачната вътрешност лъхаше на мухъл, на влажна пръст и на солена вода — точно като предишния път. Докът бе частично наводнен и по стените танцуваха неравни лъчи светлина, отразени от плискащите се вътре вълни. Дървеното мостче обикаляше по протежение на две от стените, претъпкано със стари мрежи, коркови шамандури и всякакво друго оборудване. Останах до люка с Рейчъл, докато Лънди си проправяше път към затворената порта, прекрачвайки пробитото кану.
— Не бих се отдалечавала на твое място — каза му тя. — Дъските са доста изгнили.
Той спря, повярва й безпрекословно. Очертан от ивиците светлина, които бликаха през дъските на крилата на вратата, Лънди погледна към водата под нас.
— Оттича ли се напълно водата при отлив?
По скования врат и рамене на Рейчъл съдех, че е започнала да се ядосва. Тонът й го потвърди.
— Защо да не се оттича?
Знаех, че Лънди си мисли за потопения труп на Марк Чапъл и се пита дали не е възможно да има нещо скрито и във водата под къщата за гости. Но когато влизах тук за веслото, беше отлив и не видях по тинестото дъно на потока нищо по-зловещо от камъни и мръсни вейки.
— Няма причина — съгласи се Лънди. Вдигна поглед към гредореда на тавана. Не видя нищо особено освен неодялани греди, които едва се виждаха в мрака. — Да излезем отвън?
Отстъпих назад през люка на малката площадка и с радост излязох на свеж въздух. Тръгнах по стълбите веднага след появата на Рейчъл, но спрях, понеже осъзнах, че тя не ме следва. Беше останала на площадката, намусена и сърдита, докато чакаше излизането на Лънди. Детективът прекрачи през люка със сумтене.
— Нямам телосложение за такива работи — изръмжа той и преметна през куката въженцето, което държеше люка затворен. Изправи се и се обърна да си тръгне, но спря, понеже откри, че Рейчъл не е помръднала.
— Какво става? — поинтересува се тя.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че премълчавате нещо.
— Не мога да навлизам в подробности за разследване и го знаеш. А сега защо не…
— Не настоявам за подробности. Просто ми писна да не ми казвате нищо. Има някаква причина да искаш да огледаш хангара. И избегна въпроса, когато попитах дали ще разпитвате Марк Чапъл. Не съм тъпачка. Очевидно е, че става нещо.
Лънди въздъхна.
— Просто се налага да ми се довериш.
— Да ти се доверя ли? Аз съм тази, която рискува и идва тук зад гърба на Андрю, а сега дори не искате да ми кажете защо? — Рейчъл ме стрелна с поглед и ме включи в обвинението, преди отново да се обърне към Лънди. — Защо сте толкова потайни за Марк Чапъл? Да не смятате, че той е виновен за случилото се с Ема?
— Не, нищо подобно.
— Тогава какво има, бога ми? И ако дори не сте го разпитали все още, откъде знаеш, че… — Домакинята ни замлъкна и се ококори. — Нещо му се е случило, нали?