Лънди се озова притиснат до стената.
— Както казах, не мога да навлизам в подробности…
Но Рейчъл беше пребледняла като мъртвец. Вдигна ръка към устата си.
— О, боже, трупът на бодливата тел при Фей! Това той ли е бил? Бил е Марк?
— Нямаме потвърждение за самоличността му — запъна се Лънди, но домакинята ни гледаше мен.
— Знаел си, нали?
Господи!
— Не можех да кажа нищо. Съжалявам.
— Аз му наредих да не говори — намеси се Лънди. — Това е разследване в ход и не можем да…
— Не мога да повярвам! — Рейчъл ми се стори потресена. — Какво се е случило с него? Нима Вилиърс ги е убил и двамата?
За няколко секунди Лънди се поколеба, после въздъхна.
— Не знаем.
— Е, ако не е бил той, кой… — видях го в очите й, когато й хрумна. — О, не, не може да си мислите, че Андрю…
— Нищо не си мислим в момента — отвърна уморено Лънди. — Но докато не разберем повече, това е строго поверително. Не бива да казваш на никого. Разбираш ли?
Рейчъл не го слушаше. Беше пребледняла.
— Направо ми се гади.
— Искаш ли да седнеш? — попитах.
— Не, не искам да сядам, да му се не види! — сопна се тя и се обърна към Лънди. — А морската крепост? Какво ще направите по въпроса? Или и това също е тайна?
— Морският корпус най-вероятно ще отиде да хвърли един поглед — призна Лънди с вид на човек под обсада.
— Кога? Днес ли?
— Не, не знам кога. Но дори ако сестра ти е ходила там…
— Ако! Нали видя снимките!
— Не си представям каква връзка може да има. Махнаха стълбите за достъп още преди години, така че няма как да е влязла вътре. А щом е проявила снимките, значи очевидно се е върнала оттам, така че няма причина да прибързваме…
Имах чувството, че Рейчъл ще спори с него. Тя беше застанала срещу Лънди със скръстени ръце и гневна червенина по бузите.
— Добре! — извърна се, спусна се по останалите няколко стъпала до кея и тръгна към лодката. Погледнах Лънди и забързах след нея.
— Къде отиваш?
— Ти къде мислиш? — попита тя, без да спира, принуждавайки ме да я настигна.
— Нали няма да ходиш до крепостта?
Рейчъл не отговори. И нямаше нужда. От самото начало беше планирала да отиде, затова беше докарала лодката. Ядосвах се все повече, докато тя се наведе да отвърже въжето, на лодката.
— Моля те, поне спри за секунда!
— Защо? Писна ми само да чакам. Ако никой друг няма да стори каквото и да било, тогава аз ще се заема.
— Нямаш никаква представа в какво състояние е крепостта! Нямаш представа дали изобщо ще успееш да влезеш вътре!
— Ема е успяла.
— Сама каза, че може да й се е случило нещо! Две от кулите вече са паднали.
Рейчъл продължи да се занимава с въжето.
— Ако не се върна, с инспектор Лънди можете да вдигнете тревога.
— Стига де, това е… — щеше ми се да кажа "глупаво", но се спрях. — Знам, че си ядосана, но да отидеш там съвсем сама няма да помогне на никого. Помисли малко!
— Вече мислих. И отивам.
— Тогава идвам с теб.
Това я накара да спре. Най-сетне ме погледна.
— Не съм те молила за подобно нещо.
— Не си, но въпреки това ще дойда.
Кеят се разлюля от тежките крачки на Лънди. По киселото му изражение познах, че ни е чул.
— Няма нужда да казвам и на двама ви какви са възраженията ми, нали?
— Не — Рейчъл гневно дръпна въжето. — Знам, че никой друг не го смята за важно, но Ема сигурно е имала причина да отиде там горе и искам да разбера каква е била.
Лънди въздъхна недоволно.
— Е, не мога да ви спра, но ми се ще поне да изчакате малко. Прогнозата за времето е ужасна.
— Бурята е още далече — увери го Рейчъл и нави въжето. — Ще се върна много преди да започне.
Инспекторът погледна към потока и поклати глава в отговор на някаква реплика, казана наум.
— Дявол да го вземе! — изпъшка накрая.
26
Лънди ме остави с Рейчъл, докато се обади на разследващия екип, за да ги осведоми какво е замислил. Върна се по стълбите до брега под претекст, че търси сигнал, макар че по-вероятно просто искаше да обясни положението, без да го подслушваме. По принцип бих се зарадвал на възможността да говоря с Рейчъл, но сега не знаех откъде да започна. Не се и наложи.
— Затова ли беше всичко снощи? — попита тя, докато ровеше в малкото шкафче на кърмата на лодката. — Проверяваше и мен, и Андрю.
— Не беше така.
— Наистина ли? Защото точно на това ми приличаше!