— Виж, не знаех със сигурност за Майк Чапъл, докато не видях снимката. А и така или иначе не можех да ти кажа.
— Явно има доста неща, които не можеш да ми кажеш.
— Така е, не мога — и моето търпение беше на границата си. — А и какво щеше да направиш, ако ти бях казал? Ще обясниш на Траск, че сестра ти се е виждала със старото си гадже освен с Лео Вилиърс?
Това я накара да застине за момент.
— Не знам. Но и за миг не бих си помислила, че Андрю е извършил нещо лошо.
Нямаше смисъл да обяснявам, че всички казват така. Никой не иска да повярва, че близките му могат да се окажат убийци. Аз самият бях правил тази грешка в миналото.
Кеят се залюля при завръщането на Лънди. Инспекторът изглеждаше видимо притеснен.
— Всичко наред ли е? — попитах.
— Не можах да се свържа с никого. Оставих съобщение, така че ще знаят къде съм, ако им потрябвам. Ако приемем, че могат да ме открият там… — добави той сухо.
Лънди явно чакаше Рейчъл да реагира, но тя вече се бе успокоила и просто извади още една спасителна жилетка от шкафчето. Инспекторът се намръщи и със съмнение огледа лодката.
— Сигурна ли си, че това нещо е достатъчно голямо да ни изведе от естуара?
Рейчъл сложи спасителната жилетка зад гърба си и затвори шкафчето.
— Ще се справи. Плавала е и в много по-лошо време от това.
Лънди се почеса по врата.
— Е, щом си решена да го направиш, ще ни трябват няколко ясни правила. Ако времето се влоши или вълнението се окаже прекалено силно при излизането от естуара, се връщаме. Същото се отнася и за престоя ни в крепостта. Ако там има нещо, чийто вид не ми харесва, обръщаме лодката на момента. И бездруго съм си сложил главата на гилотината заради това плаване, така че не искам да спорим за глупости. Ясен ли съм?
Рейчъл кимна покорно. Лънди изсумтя, очевидно бе очаквал по-сериозна съпротива.
— Добре тогава. Разбрахме се!
Задържах лодката, за да може той тромаво да се качи на борда. Двамата седнахме на пейката в средата, а Рейчъл се настани на кърмата до кормилото. Лънди се намъкна в предложената му от нея спасителна жилетка и с усилие опъна ремъците през огромните си гърди, преди да зареже опита.
— Надали имаш по-голяма жилетка.
— Съжалявам, всички са един размер, като изключим тази на Фей.
Лънди погледна жилетката, опъната от двете страни на корема му, и поклати глава.
— Сигурно съм се побъркал.
След като потеглихме обаче, явно спря да се притеснява. Докато малката лодка ускоряваше, той седеше с лице, обърнато към вятъра, и всячески демонстрираше колко се наслаждава въпреки обстоятелствата. Видях да гълта няколко таблетки срещу киселини и си припомних за обаждането, което беше получил от болницата. Хрумна ми, че то може да е причината за не особено твърдата му съпротива срещу желанието на Рейчъл. Несъмнено се тревожеше за разговора в болницата и вероятно пътуването до крепостта му се струваше добър начин да се разсее от мислите.
Рейчъл седеше до кормилото и тъмната й коса се вееше на вятъра. Под спасителната жилетка си беше сложила червеното яке, с което я бях видял в деня, когато открихме маратонката, и изглеждаше доста по-спокойна, докато насочваше лодката между бреговете на потока. Забеляза, че я гледам, и ми се усмихна. Но усмивката й беше неуверена и се зачудих дали не е размислила за начинанието. Силният вятър надигаше вълнички и матираше повърхността. Още не валеше, но небето беше оловносиво, а на хоризонта се виждаше по-тъмна ивица.
— Нали каза, че прогнозата е лоша? — попитах Лънди над рева на двигателя.
Той кимна.
— Предполага се да стане доста бурно малко по-късно. Днес е и пролетният прилив, така че ще бъде забавно. Трябва да гледаме да сме се върнали много преди това!
След няколко минути потокът се вля в естуара. Тук бяхме в по-открити води и лекото люшкане се превърна в гривести вълни. Лодката се тресеше под ритмичните удари на сблъсъците им с носа. Всяка вълна плисваше облак студени капки и оставяше по устните ни вкус на сол.
Кулите на морската крепост се намираха право пред нас, но видимостта отвъд естуара не беше достатъчно добра да ги виждаме ясно. Лека мъглица, която приличаше по-скоро на смог, отколкото на морска мъгла, закриваше високите постройки и ги свеждаше до кокилести силуети в далечината.
При навлизането в Бароус лодката забави ход, а шумът на двигателя затихна. Ниски, полегати гърбици стърчаха навред около нас като китове. Рейчъл маневрираше около тях, като оглеждаше водата за по-бурни или по-спокойни участъци, които биха могли да подсказват наличието на дюни под повърхността. Щом преминахме през теснината, тя пак даде газ и се наложи с Лънди да се вкопчим в бордовете, щом лодката се хвърли върху по-високите вълни. С приближаването на изхода от естуара къщата на Лео Вилиърс се появи отстрани. Стоеше на залесения нос, а извитите стъкла на панорамните й прозорци отразяваха чернота, тъй като гледаха към откритото море.