След това грабнал телефона.
Лънди не бил там. Бил на път за Бакуотърс, за да се срещне с мен, и щеше да отнеме известно време, докато съобщението го намери. Но за късмет Кларк вече била в управлението и се подготвяла за, както се очертавало, неприятно събрание за обсъждане на бюджета. Разсеяна и вече в лошо настроение, отговорила на полицая, който й казал, че я търсят в приемната, в типичния си стил. След това обаче той споменал името на посетителката.
Кларк отменила събранието.
Малко по-късно стигнала до наблюдателната стая и се взряла в монитора, на който се виждала жената, седнала в другата зала. Посетителката се стараела да запази спокойствие, но поведението й я издавало. Трополяла с пръсти, постоянно се въртяла в стола си и притеснено поглеждала към видеокамерата. Междувременно слухът се разнесъл и другите полицаи се тъпчели в наблюдателната стая, за да се убедят с очите си. Не всеки ден потенциален мъртвец влиза в полицейския участък — и определено не в такъв вид. След като се съвзела от шока, Кларк наредила да излязат всички, освен пряко свързаните с разследването. След това си дала още няколко секунди да се вземе в ръце, изпънала рамене и отишла в залата за разпити.
При появата на главната инспекторка тъмнокосата жена предпазливо вдигнала поглед. Били се срещали и преди, макар че Кларк не би познала лицето пред нея. В никакъв случай. Сега вече знаела кой е посетителят, знаела и какво да търси и нямала грам съмнение. При все това трябвало да следва процедурата.
Жената вирнала брадичка, когато Кларк я попитала за името. Пресрещнала погледа на инспекторката със смес от притеснение и високомерие.
— Казвам се Лена Мърчант. Но доскоро ме наричаха Лео Вилиърс.
Взирах се в Кларк, забравил студа и дъжда.
— Сериозно ли?
Глупаво беше да го кажа, но все още бях потресен. Главната инспекторка имаше вид, все едно и на нея й е трудно да приеме истината.
— Съвсем. Вилиърс е транссексуален. Или може би трябва да кажа трансджендър. Именно тази тайна е криел. Все още е преди операция, но вече преминава "преход" — така се нарича, доколкото разбирам. Прекарал е последните няколко седмици в частна клиника в Съсекс. Един вид санаториум за хора с проблеми с половата идентичност, които имат нужда от уединение и пространство. Поне за тези, които могат да си го позволят — допълни инспекторката с близък до обичайния си сарказъм.
Трудно ми беше да приема това разкритие.
— Значи е бил там през цялото време? От изчезването насам?
— Така изглежда. Отрязал е всякакви външни контакти, така че не е имал представа какво става. Бил е там и при изчезването на Ема Дерби, затова не бил в състояние да предостави алиби. Не е могъл да признае къде се е намирал, без да разкрие, че е трансджендър, а тогава не е бил готов за подобна стъпка. Не мисля, че е имал намерение да се разкрива и сега, само дето вчера му попаднал местен вестник и там прочел, че уж сме намерили в естуара собственото му тяло.
Боже! Лънди беше прав, че Вилиърс крие нещо. Само че не това, което си мислеха всички.
— Вярвате ли му? — попитах, дори сега не бях напълно убеден.
Кичури рижа коса се ветрееха непреднамерено покрай бузата й, докато Кларк обмисляше въпроса ми.
— Все пак ще трябва да проверим. Но, да, вярвам. Клиниката подкрепя историята му, той се съгласи да покаже и медицинския си картон. Нищо чудно, че баща му не искаше никой да го вижда. Всичко е вътре, точи се от години. Вилиърс е пратен при психиатър след неуспешен опит за самоубийство и се оказва, че винаги се е чувствал жена, но не е искал да го признае. Дори на себе си, което, предвид възпитанието му, не ме учудва. Не променя факта, че се е държал като боклук, но поне обяснява защо.
Така е. Бях срещал трансджендър пациенти по време на следването и подготовката за общопрактикуващ лекар. Фактът, че някой може да се роди с полова идентичност, която не съвпада с биологичния му пол, отдавна бе известен на медицината, но обществото по-бавно приемаше всеки различен. Макар че отношението към тях се подобряваше, много от тези хора предпочитаха да пазят състоянието си в тайна.
Но това показваше поведението на Лео Вилиърс в съвсем различна светлина. Не само разюзданото женкарство, което сега изглеждаше по-скоро отчаян опит за отричане на фактите. Внезапно пиенето и депресията, дори предполагаемото писмо за самоубийство, добиваха съвсем различно значение. Не е смятал да сложи край на живота си, искал е само да го промени.
Както бе казал Лънди, всичко опираше до перспективата.