— Още не знам. Предполагам, че ще проверя дали старото ми място е свободно… — поколеба се. — Ти ще се справиш ли?
Обърнах гръб на витрината. Този път усмивката ми се стори по-естествена, но пък се бях упражнявал достатъчно.
— Разбира се. Ще се справя.
Рейчъл погледна часовника си.
— По-добре да тръгвам. Просто исках да те видя още веднъж и да обясня. Така и не ти благодарих…
— За какво? — попитах. Не разбирах за какво ми дължи благодарност.
Рейчъл ме погледна многозначително:
— Задето намери Ема.
Сутринта след стрелбата по Портър наводнението се беше оттекло. Остави подире си километри изхвърлена кал и чакъл. Приливната вълна не беше толкова висока в сравнение с другите, заливали източния бряг в миналото, и далеч не бе толкова опустошителна колкото при бурята от 1953 година. Евакуирани бяха стотици къщи, имаше непроходими пътища и пробити или отмити вълноломи. Но всички бяха съгласни, че е можело да е и по-зле. Никой не загина.
Или поне не по вина на наводнението.
Облечен в други дрехи на Траск, взети назаем, и увит в одеяло за втори път в рамките на един ден, минах преглед при парамедиците, които пристигнаха в Крийк Хаус заедно с полицията. Бяха пратени първо при останалите, понеже всички те по една или друга причина имаха нужда от повече внимание от мен. Почти не бях говорил с Рейчъл след стрелбата. Щом се обадих на полицията, изпроводих всички на долния етаж, по-далеч от трупа на убиеца на Лънди. Рейчъл отведе Фей в нейната стая, за да успокои истерията й, а аз останах с Джейми. Целта ми бе да се уверя, че е добре, а не да го спирам да не излезе. Не мислех, че ще се опита да избяга.
Беше приключил с криенето.
Парамедиците предложиха да отида в болница, но отказах. Познавах достатъчно добре признаците на хипотермия и възникнала инфекция и не страдах от нито едното. Двете чаши топъл сладък чай и сухите дрехи от гардероба на Траск спряха треперенето. Чувствах се изтощен, но можех да почивам и по-късно.
Исках да приключа тази история.
Кларк дойде при мен в ранните часове на утрото, след като за пореден път дадох показания в полицейския участък. Пристигна в бежовата стая за разпити с две пластмасови чаши чай, едната от които ми връчи. Не бях сигурен дали ми поднася мирен дар, но все пак я приех.
— Как се чувстваш? — попита ме тя и седна срещу мен.
Свих рамене:
— Добре. Другите как са?
Главната инспекторка ми се стори уморена, след тежката нощ беше бледа и с изпито лице. Знаех, че не изглеждам по-добре.
— Рейчъл Дерби е само насинена. Момиченцето страда от шок, но неотдавна пуснахме Андрю Траск, така че поне отново е с баща си. Може би впоследствие ще имаме и други въпроси към него, но при тези обстоятелства…
При тези обстоятелства да позволят на едно момиче да прегърне баща си беше най-човешкото нещо. Особено след като брат й току-що беше застрелял човек пред очите й.
— А Джейми?
— Носът му е счупен и има няколко разклатени зъба, но това са му най-малките проблеми. Колко ти сподели той?
— Повечето — признах.
Част от информацията бях успял да сглобя и сам. От мига, в който видях сина на Траск да държи ръчно изработеното оръжие, знаех какво означава това. През цялото време се чудех защо Портър не е използвал пушката в къщата за гости, но причината беше проста. Не беше в него — и никога не е била. Беше скрита в дъното на гардероба на Джейми Траск и бе лежала там, откакто тийнейджърът по погрешка застрелял Антъни Ръсел.
Било наскоро след неуспешния опит на баща му да се изправи срещу Лео Вилиърс, когато Джейми видял, че в Уилитс Пойнт свети.
Прибирал се от среща с приятели и макар че не бил пиян, не бил и напълно трезвен.
Без съмнение се е притеснявал какво ще направи баща му, когато разбере, че Лео Вилиърс се е върнал. Но алкохолът и загрижеността за семейството му не били единственото, което накарало тийнейджъра да се отправи към къщата на носа.
— Той каза ли ти за Ема Дерби? — попита Кларк.
— Не директно, но се досетих — отвърнах.
Не беше трудно. Щом Джейми започна да говори, чувствата към мащехата му станаха очевидни.
— Колко далече е стигнала?
Кларк поклати глава. Отпи глътка от чая и го остави с гримаса.
— Не изглежда между тях да се е случило каквото и да е. Но явно от известно време го е притискала. Флиртувала, оставяла вратата отворена, докато се къпе, такива неща. Вероятно за нея било просто невинно забавление, но успяла да му влезе под кожата. Не искал да остава сам в къщата с нея, когато баща му пътувал. Затова е бил при приятели, когато тя изчезна. Не си е вярвал, че ще се справи.