Но нямах апетит. Оставих повечето супа неизядена, изпълзях в леглото и дръпнах завивката над главата си. Всичко ме болеше и, докато поредното втрисане ме разтърсваше, пак се запитах дали в ден, пълен с лоши решения, идването тук вместо в болница не е било най-лошото от всички. Няколко часа се унасях и се будех трескаво, но в някакъв момент съм заспал както трябва.
Сега, като си погледнах часовника, видях, че минава десет. Взирах се в дървените греди над мен и се вслушвах в стърженето на птичи крачета по покрива. Нищо чудно, че звучаха все едно са вътре — практически така си и беше. Чуваше се и друг шум, идентифицирането на който ми отне повече време. Намирах се на горния етаж на стар хангар за лодки, с пристан отдолу. Явно приливът прииждаше и звукът, който ме учуди, беше нежното плискане на вода под дюшемето на пода.
Седнах внимателно и спуснах крака от леглото, като се позабавих, преди да се изправя. Все още се чувствах безсилен, но определено много по-добре от предния ден. Инфекцията в крайна сметка не се бе оказала предвестник на сепсис, а просто някакъв краткотраен вирус, който или антибиотиците, или собствената ми имунна система бяха прогонили. Ако не пресилвах нещата, след ден-два щях да съм съвсем добре.
В момента умирах от глад. Сбръчквайки нос, осъзнах, че имам и спешна нужда от душ. Колкото и да бях гладен, щеше да ми е по-вкусно, ако преди това съм се изкъпал. Банята беше компактна, но добре измислена — като всичко останало в студийния апартамент. Стоях дълго време под горещите камшици на водата, наслаждавах се на жиленето й. Чист и избръснат, сега вече се преоблякох в дрехите, които бях взел за престоя при Джейсън и Аня. След това отидох да се погрижа за закуската.
В хладилника намерих мляко, масло и яйца, на кухненския плот имаше и половин хляб и неотворен буркан с мармалад. Опекох две филийки и си изпържих яйца, докато заври водата за кафето. Нахраних се стръвно на малката маса в трапезарията и после си опекох още филийки, които намазах с масло и мармалад.
След като закусих, се почувствах по-добре, отколкото от няколко дни насам. Направих си още едно кафе, занесох го до еркерния прозорец и погледах как чайките се люлеят в полупълния поток, преди най-сетне да си позволя да обмисля положението, в което бях попаднал.
Грешката беше тъпа, откъдето и да я погледнеш. Лънди ми бе споменал, че Ема Дерби, предполагаемата жертва на Лео Вилиърс, е омъжена. Не ми беше хрумнало, че може да има различна фамилия от тази на съпруга си. Дори когато Траск спомена жена си, не успях да направя връзката, понеже бях приел, че говори за Рейчъл.
Сестрата на Ема Дерби.
Размерите на гафа ме потресоха. Нищо чудно, че всички бяха толкова нервни. За Траск и семейството му вчерашният ден несъмнено е бил мъчителен. Дори ако полицията не им го е съобщила, със сигурност са чули за находката в делтата от хорските слухове. И въпреки че Ема Дерби се водеше в неизвестност от прекалено дълго време, за да са нейни тези останки, семейството й със сигурност си е задавало въпроси. Всички бяха наясно че, ако трупът не е нейният, вероятно принадлежи на човека, който я е убил.
Рейчъл практически каза същото предишната вечер: Денят беше странен. Твърде емоционален. За всички ни. Трепнах при мисълта колко безчувствен съм изглеждал в очите им. Представих се като консултант на полицията и те са сметнали, че знам кои са. Но личните ми проблеми така ме бяха заслепили, че буквално се наложи да прочета името на проблема буква по буква. И то едва след като нахлух в живота на скърбящото семейство.
Не можех да променя случилото се. В момента бях в състояние само да поднеса извинения и да оставя домакините си на спокойствие колкото се може по-бързо. Макар че колата ми продължаваше да стои повредена пред дома на Траск в празничната неделя, май щеше да се окаже по-лесно да го кажа, отколкото да го направя.
Допих си кафето и се обадих на пътна помощ. Както бе казала Рейчъл, в къщата за гости имаше сигнал, макар и слаб. Намерих място до прозореца, където изглеждаше по-силен, но когато позвъних и избрах опцията "случаят не е спешен", се озовах на изчакване. Докато чаках да говоря с някого, огледах помещението. Беше простичко, но добре планирано — място, където бих останал по-дълго при други обстоятелства. Съпругата на Траск очевидно е имала талант. В мига, в който си го помислих, забелязах рамкираните фотографии, подредени до стената. Спомних си, че Лънди спомена нещо за фотографските й занимания. Тръгнах натам с любопитство и изгубих сигнала веднага щом отстъпих от прозореца.