Набрах пак номера и отново се оказах на изчакване. Страхотно. Превключих телефона на високоговорител, сложих го на перваза и приближих снимките. Очевидно чакаха да бъдат окачени по стените, така че се съмнявах някой да има против да ги разгледам. Бяха около дузина, с различни размери, но всичките черно-бели. В долния край на всяка се кипреше един и същ жизнерадостен подпис: Ема Дерби.
Бяха предимно натюрморти и пейзажни снимки. Имаше една на къщата за гости и на потока, обгърнат от зловещи сенки сред тъмната огледална вода. На друга се виждаше морската крепост, слънцето танцуваше по вълните, а тя самата бе изкусно очертана на фона на черно-белия залез. Не бях специалист, но снимките ми се струваха много прилични, макар и малко клиширани. Една в частност — снимка на лъскав хромиран мотор на пясъчния бряг — беше толкова очевидно режисирана, че практически крещеше "плакатно изкуство".
Имаше само един портрет. Беше на привлекателна жена с дълга тъмна коса, която рамкираше усмихнато срещу фотоапарата лице; беше гола, като изключим елегантно нагънатия бял чаршаф. Заглавието, със същия почерк като подписа, гласеше просто "Аз".
Беше първата снимка на Ема Дерби, която виждах. Дори предвид угодническото естество на автопортрета, жената беше наистина хубава. И очевидно го знаеше. Нужна е много самоувереност — или суетност, — за да позираш по такъв начин. В очите й се четяха наслада и самодоволство, в наклона на брадичката се забелязваше намек за арогантност. Знаех, че е нечестно да се съди така, но беше трудно да си представя уверената жена от снимката да се примири с отдалечено място като Бакуотърс. Или с брак с Траск, помислих си, по-стар мъж със син тийнейджър и малка дъщеря. Лънди ми беше споменал, че Ема Дерби се е преместила тук преди две-три години, когато се омъжила, така че явно не беше майка на Фей и Джейми. Инспекторът каза също, че бракът й не вървял още преди аферата с Лео Вилиърс. Започвах да разбирам защо.
Загледан в снимката, потърсих прилики между сестрите. Забелязвах ги в областта около очите, както и в разкошната тъмна коса, но ако не знаех за роднинската им връзка, не бих се досетил. Рейчъл Дерби не беше така очевидно привлекателна, но и не ми се струваше, че би разчитала толкова на грим и осветление.
И ето ти поредното рязко отсъждане. Записаният глас от високоговорителя на телефона продължаваше да ме моли да остана на линия, докато преглеждах останалите рамкирани снимки. Тъкмо ги бях върнал до стената, когато на вратата се почука.
Подскочих виновно, все едно ме бяха хванали да правя нещо нередно. Уверих се, че снимките няма да изпопадат и отидох да видя кой чука.
В първия момент се разочаровах, когато отворих и видях Траск. Носеше същото опърпано велурено яке като вчера, макар че днес суровото му лице бе гладко избръснато. Държеше ботушите ми в едната си ръка, а в другата — хладилна чанта, навярно тази от колата ми.
— Може ли да вляза?
Отдръпнах се, за да го пропусна вътре. Той огледа студиото, сякаш не го беше виждал преди.
— Да ти предложа кафе? — попитах.
— Не, няма да се бавя. Реших да видя как си.
— По-добре, благодаря.
— Радвам се да го чуя. Ето, донесох ти ги… — той ми подаде ботушите, а хладилната чанта остави на пода. — Рейчъл ги изсуши нощес, но вероятно ще искаш да се почистят. Иначе солта ще ги разяде.
— Благодаря! — оценявах жеста, но мислех, че истинската причина за посещението му беше да се убеди, че наемателят им е преживял нощта. Не го винях. — Виж, искам да се извиня за снощи. Нямах представа кои сте. Нямаше да ви поставя в такова положение, ако знаех.
— Да, разбрах — той сви рамене. — Нямало е как да знаеш. И не биваше да приемам, че си наясно.
Погледна към хладилната чанта и бръчките по лицето му се вдълбаха. Или беше моята, или приличаше точно на нея и си помислих, че всеки момент ще ми обясни защо я е донесъл.
— Джейми сам предложи да поработи върху колата ти — смени темата Траск. — Солената вода щеше да съсипе двигателя, ако беше останала още дълго в това положение. По принцип първо бих се разбрал с теб, но предположих, че би искал да си тръгнеш, така че му казах да се захваща. Надявам се, нямаш нищо против.
Разбирах, че искат да ми видят гърба, но не бях съвсем сигурен доколко е добре синът на Траск да се заема с колата. Вчера не ми изглеждаше особено готов да помага. И макар да не исках да изглеждам неблагодарен, ако проблемът се окажеше толкова сложен, колкото Джейми бе предположил, изпитвах смесени чувства относно възможността да поверя возилото си в ръцете на тийнейджър.