— Добре, доктор Хънтър — каза и скръсти масивните си ръце, — ще ми кажеш ли какво става? — изпусна тежка въздишка. — Няма нужда да ти обяснявам колко неловко е положението, нали? Семейството на Ема Дерби преживя достатъчно и без да бъде въвличано в това.
— Ако знаех, че името на съпруга й е било Траск, може би щях да се справя по-добре със ситуацията — отвърнах на удара. — Добре, наясно съм, че оплесках нещата, но какво друго можех да направя?
Лънди бутна очилата на челото си и притисна основата на носа си.
— Е, стореното — сторено. Поне разполагаме със стъпало. Казваш, че имаш снимки?
Не ми се бе отворила възможност да прехвърля снимките от потока на лаптопа, така че ги намерих на фотоапарата и му го подадох.
— Ще трябва да ми ги изпратиш — уточни Лънди, след като ги разгледа на малкото екранче. — Не изглежда като отсечен, нали?
— Не и от това, което видях.
Макар че бях наясно, че не бива да пипам самото стъпало, увеличението на снимките на малкото екранче на апарата стигаше да го проуча по-подробно. В мръсния ален чорап се виждаше извитият край на скочната кост — талуса. Риби, раци и морски птици бяха оглозгали голяма част от меките тъкани, но няколко наръфани сухожилия все още се показваха на оголената повърхност на глезена. Като изключим дребните белези, оставени от мършоядите, главата на самата кост изглеждаше гладка, без очевидни свидетелства за разрези или счупвания от натиск или режещи остриета. Дори от малкото видяно можех спокойно да заключа, че стъпалото се е отделило по естествен път, когато свързващите го тъкани са се разложили.
Горе-долу само за това можех да съм спокоен.
— Кракът ми изглежда прекалено голям за женски — отбеляза Лънди и прехвърли на следващата снимка. — Вероятно не си погледнал кой размер е?
— Не, предположих, че е най-добре да го опаковам и да го прибера в хладилната чанта. Стори ми се около четиридесет и четвърти, но това е само предположение.
Не пролича дали размерът му говореше нещо.
— А някакво предположение колко време е прекарало стъпалото във водата?
— Не, освен очевидното. Достатъчно дълго, че да се откачи от крака, така че по това време на годината бих казал — няколко седмици. Но като изключим това, не мога да кажа нищо, без да го огледам.
— Значи приблизително същото време като тялото, което намерихме вчера?
— Стъпалото е било защитено вътре в обувката, така че може и да е по-старо. Но вероятно е така.
— И нямаше следа от другото стъпало?
Просто погледнах Лънди. Той въздъхна.
— Добре де, глупав въпрос.
Ако бях видял и второто стъпало, вече щях да съм го споменал. Но стъпалата и дланите надали бяха изпаднали по едно и също време. Въпрос на късмет и случайност би било да се озоват на едно и също място.
Лънди върна снимките до една, на която се виждаше цялата маратонка. Стисна устни, докато я изучаваше.
— Ти ли ще го кажеш, или аз? — полюбопитствах.
Той се усмихна.
— Кое да кажа?
— От онова, което съм чул за него, не ми се струва вероятно Лео Вилиърс да обуе подобно нещо.
— Това не означава, че не го е направил. Хората държат в дъното на гардероба си какви ли не изненади.
— Алени чорапи?
— Гарантирам ти, че не е от нещата, които бих си представил да носи Вилиърс, но и по-странни случки е имало. Все още се опитваме да убедим баща му да ни даде медицинския му картон и докато това стане, можем да допуснем даже, че е бил далтонист. В крайна сметка никой не знае как е бил облечен по време на изчезването си. Не ни разрешиха да претърсим къщата му, така че не знаем и какво може да държи там.
— Не ви разрешиха!? — попитах изненадан. Едно е да спънеш достъпа до медицинския картон на лице, което все още официално не е обявено за мъртво, но не виждах как някой — без значение колко важна клечка е — може да попречи на полицията да извърши обиск. — А преди това, когато е изчезнала Ема Дерби?
— Не разполагахме с достатъчно доказателства, за да вземем заповед — Лънди поклати глава, раздразнен от спомена. — Адвокатите на баща му ни налазиха. Изпълнихме задължителното претърсване, когато го обявиха за изчезнал, за да се уверим, че не лежи мъртъв в някоя празна стая, например. Не можеха да ни спрат да го направим. Но някой очевидно вече беше преровил къщата преди нас. Икономката каза, че е разтребила, преди да осъзнае, че го няма, но след нея всичко е било облизано от горе до долу.