А и си струваше да опозная Рейчъл. Изглежда, след като разчистихме недоразуменията, се разбирахме добре и независимо от причината да съм тук, ми беше приятно да прекарам известно време с нея. Останах с усещането, че и тя се чувства така. Да, понеже намирането на гниещи стъпала е идеалният начин да опознаеш някого…
Изпих чая, седнал в креслото под еркерния прозорец, и загледан в птиците, които плаваха в пълноводния поток отвън. Казах си, че трябва да позвъня и да проверя какво става с колата ми, но реших да изчакам още няколко минути. Траск беше споменал, че ще ме осведомят, щом е готова, и притискането нямаше да я поправи по-бързо.
Освен това не бързах чак толкова да се върна в Лондон. Перспективата да прекарам последния почивен ден сам-самичък в празния апартамент ми тежеше като воденичен камък на шията. Винаги можех да тръгна за Джейсън и Аня, но дотам имаше много път, а докато стигнех, надали щеше да си струва.
Наместих се по-удобно в креслото, изпънах крака и загледах как гаснат последните искрици от следобеда. Бях видял само малка част от Бакуотърс, но тук ми харесваше. Равните солени блата и високото небе притежаваха успокояващо, медитативно излъчване. Изглеждаше толкова далеч от шума и глъчката на Лондон, където единствените зелени пространства бяха парковете, обкръжени от натоварени булеварди. Не осъзнавах колко напрегнат съм бил, колко изнервен от шофирането и задръстванията. А къщата за гости беше чудесно място за почивка — простичко, но снабдено с всичко от първа необходимост. Със съжаление щях да загърбя покоя и тишината.
Само това ли ще съжаляваш, че си загърбил?
Не осъзнах, че съм задрямал, докато не ме събуди бръмченето на кола отвън. Седнах, разтрих очи и погледнах колко е часът — бях спал повече от час. Чувствах се по-добре, все още уморен, но с по-ясен ум. Помислих си, че Джейми може да ми е докарал колата, отидох до вратата и за малко да падна, понеже си ударих пръстите в нещо под килима. Изругах, изкуцуках и отворих вратата, точно когато на нея се почука.
Рейчъл стоеше на прага с вдигната ръка.
— Ох! — стресна се тя.
— Извинявай, помислих, че е Джейми! — измърморих, но се почувствах като идиот, понеже осъзнах, че думите ми нямат особен смисъл.
— Какво ти има на крака? — смени темата Рейчъл, като ме видя да го щадя.
Изправих се и се опитах да пренебрегна болката в натъртените пръсти.
— Просто се закачих на нещо под килима.
— О, по моя вина е, трябваше да те предупредя! — намръщи се ти. — Отдолу има капак. Дръжката леко стърчи и лесно може да те спъне. Това е друга от задачите по довършването, която не бива да забравям. Моля те, кажи ми, че не си си счупил пръст!
— Не гарантирам за дръжката, но кракът ми е добре — усмихнах се. Дори да не беше, нямаше начин да си призная. — Как мина с криминолозите?
— Добре. Нямаше кой знае какво за тях. Просто щракнаха още няколко снимки на потока там, където намерихме маратонката, и това е. След това ме откараха обратно до къщата.
Рейчъл си беше събула гумените ботуши, но носеше същото червено водоустойчиво яке. Беше с разкопчан цип и отдолу се виждаше дебел бял пуловер, който добре се съчетаваше с джинсите й.
— Искаш ли да влезеш? — попитах и отстъпих.
Тя обаче поклати глава.
— Няма да се бавя. Тръгнала съм да взема Фей от нейна приятелка, но обещах на Джейми да намина. Добрата новина е, че колата ти е почти готова. Сменил е маслото и е свалил и почистил всичко. Смята, че няма да има проблеми. Казва, че си късметлия, задето колата не е нова, понеже те имат по-сложни електрически системи и нямаше да може да ги оправи.
Постарах се да покажа ентусиазъм.
— Страхотно.
— Не се радвай чак толкова. Лошата новина е, че ще трябват нови свещи. Джейми няма, така че вариантите са два. На около четиридесет километра оттук има голям магазин за автомобилни части, който работи по празниците. Той предложи да донесе свещи оттам. Казва, че щом ги вземе, няма да му отнеме много време да подкара колата. Според мен му е криво, че още не е успял да я поправи…
Вината не беше на момчето, а и предложението му все пак включваше осемдесет километра, при това привечер по празниците. Несъмнено щеше да има задръствания, щом стигне до по-натоварени пътища, и плюс това щеше да се наложи да монтира новите свещи, когато се върне.