— А другият вариант? — попитах.
— В Крукхейвън има бензиностанция, където сигурно държат на склад. Местна е, така че би трябвало да е затворена днес. Но ще отвори утре сутрин, ако нямаш нищо против да останеш още една нощ.
Бях толкова примирен с мисълта да тръгна още тази вечер, че не знаех как да реагирам. Бог ми е свидетел, че след разходката из блатата не се чувствах в състояние да шофирам до Лондон. Бях си насилвал късмета достатъчно за един ден, така че най-разумно щеше да е да почивам до утре, а и Траск вече бе казал, че няма проблем. Но дори ако Кларк не беше ядосана от факта, че се забърках със семейството на Ема Дерби, виждах и друг потенциален недостатък.
— Тази бензиностанция да не е случайно на Кокър? — попитах, като си спомних опита си да се обадя на сервиз.
Рейчъл ме погледна предпазливо.
— Не. Защо?
— Няма значение.
В първия момент очаквах, че ще задълбае в темата, но после тя очевидно реши друго.
— От теб зависи, но сутринта и бездруго трябва да ходя до Крукхейвън. Мога да взема свещите и ще си на път още преди обед. Просто зависи колко бързаш.
Всъщност изобщо не бързах, помислих си, предвид празния апартамент, който ме чакаше. Решителността ми се разколеба.
— Какво казва баща му?
— Андрю няма против и двата варианта — Рейчъл отметна кичур кестенява коса от челото си и за момент забелязах прилика със сестра й. — Не е като да се пречкаш на някого тук.
Отново си помислих за разговора с Лънди. Казах му, че ще остана само докато ми оправят колата, но не и кога ще се случи това. Още една нощ нямаше да е от такова значение, стига Траск да не възразява.
Освен това вече ме бяха изритали от разследването.
— Мога ли да стигна оттук до Крукхейвън пеша? — попитах, за да печеля време. Бях натоварил семейството достатъчно и без Рейчъл да ми купува свещи за колата.
— Можеш, но ще ти отнеме поне час, зависи от прилива. А и няма особен смисъл, понеже така или иначе ще ходя дотам… — тя внезапно ми се усмихна с лека нотка на притеснение. — Ако така ще се почувстваш по-добре, защо не дойдеш с мен?
Знаех си, че има куп причини да не го правя. Подвоумих се за момент.
— С удоволствие.
11
Тази нощ спах по-добре, отколкото от месеци насам. Първата нощ в къщата за гости също бях спал, но по-скоро припаднах от изтощение, докато тялото ми се бореше с инфекцията. Сега сънят бе дълбок и спокоен, почти бях забравил какво е да спиш така.
След обещанието да ме вземе в десет на следващата сутрин, Рейчъл си бе тръгнала и ме остави да се чудя дали съм постъпил правилно. Все още беше късен следобед и нямах представа какво да правя с останалото време. Не разполагах с интернет или телевизия, нито дори с музика и книги. Или с работа. Обикновено, когато работех по ново разследване, прекарвах свободното си време в четене на доклади и бележки по случая. Този път такива липсваха и макар че лаптопът беше с мен, не можех да проверя дори пощата си онлайн.
Но поне веднъж нуждата да работя, да правя нещо, не ме гризеше така, както обикновено. Рейчъл беше предложила да донесе още храна, но предвид че нямах нищо против да ям пак супа или яйца, имах достатъчно запаси да преживея до сутринта. Нямаше наложителна нужда да ходя никъде, ако не желаех, така че не го направих. Вместо това си стоях в креслото, взирах се през прозореца към полека отстъпващия отлив и се опитвах да не влагам нищо повече в невинното предложение да ме повозят до града.
Подканен от куркащия си стомах, приготвих ранна вечеря от останките от доматената супа, с омлет и препечена филийка. Не беше точно изискана кухня, но се наслаждавах на всяка хапка. Докато последната дневна светлина се изцеждаше от небето, след вечерята отидох да се поразходя по брега на калния поток, този път тръгнах натам, където се вливаше в естуара. В тази посока придвижването беше много по-лесно, отколкото при навлизането в Бакуотърс сутринта. Нямаше пътека, но земята беше по-суха и по-стабилна, блатото отстъпваше пред ниски пясъчни дюни, покрити с остри треви. Не след дълго стигнах до огромен чакълен насип, част от стара стена за защита от приливите, която бе оставена да се орони дотам, че вълните да си върнат земята. Покатерих се отгоре и огледах оголените тинести равнини на естуара. По-навътре в сушата забелязах няколко светлинки, които взех за Крукхейвън, а в морето различавах прожекторите на товарни кораби, които полека се носеха към смрачаващия се хоризонт.