Имах чувството, че нагазвам в по-мътни води, отколкото бях възнамерявал.
— Не казах нищо на Кокър и тя го отрече. Но не мисля, че й повярва.
Рейчъл затвори очи и въздъхна.
— Да, прав си. Вероятно си се досетил, но Джейми е имал връзка със Стейси. Били са хлапета, но ситуацията се оплескала и… предизвикала проблеми. Кокър й забранил да го вижда, а честно казано, Джейми и бездруго вече не се интересува от нея. Загубил интерес преди доста време, но Стейси не е от хората, които приемат "не" за отговор.
— Общо взето се досетих.
Това ми спечели усмивка, макар и доста напрегната. Рейчъл побутна мъфина с вилица.
— Не мога да виня баща й, задето е закрилнически настроен. Тя е единствена дъщеря на Кокър и Андрю не е най-тактичният човек на света, когато си изпусне нервите. Но механикът наистина прекали и превърна случката в тази глупава вендета. Все едно сме Монтеки и Капулети, само дето всичко е едностранно и Стейси не е Жулиета.
Стори ми се изненадана, когато се засмях.
— Знам, звуча субективно. Но се е случило, преди да дойда тук, така че няма нищо общо с мен. За първи път узнах чак месец след… след като пристигнах и се сблъсках с Кокър в града. Нямах идея кой е, но той се нахвърли върху мен с… някаква тирада, че на Андрю му дошло дюшеш изчезването на Ема, наричаше я "заседналата кучка" и по-лошо. Така де, кой говори подобни неща? И то на човек, когото дори не е срещал?
Лицето на Рейчъл се бе зачервило, но не бях сигурен дали е разстроена, или по-скоро гневна.
— А ти какво направи?
— Казах му да си го завре отзад — тя взе вилицата и ръгна свирепо мъфина. — Май подейства.
Помъчих се да си представя дребната жена пред мен лице в лице с гръмогласния собственик на морската морга и реших, че всъщност не е нужна кой знае колко фантазия.
— Каза ли на полицията?
— За какво? Не, но те разпитваха Кокър при изчезването на Ема заради проблемите с дъщеря му и Джейми. По-скоро рутинно. Той е задник, но нищо повече… — спътничката ми се загледа умислено в чинията ми и изкриви устни в суха усмивка. — Най-добре си изяж кейка!
Схванах намека и зарязах темата. След това поведохме по-лек разговор, като избягвахме личните теми. Тя ми разказа как навремето Крукхейвън бил процъфтяващо крайбрежно градче, което печелело от съседната стридоловна компания и било дом на малка флотилия рибарски катери. Но намаляващите рибни пасажи и наносите в естуара променили всичко.
— Не мисля, че някой е осъзнавал колко голям проблем са наносите, поне отначало — каза ми Рейчъл, свила шепи около чашата с кафе, която държеше над трохите от мъфина. — Понеже не се случило за една нощ, хората като цяло пренебрегвали пясъка. Повече се притеснявали за намаляването на рибата, отколкото за залива, а когато осъзнали какво става, вече било твърде късно.
— Не може ли да се мине с драга?
— Може, но положението е толкова лошо, че ще излезе безумно скъпо. Още десетина години и целият район ще е като Бакуотърс — или тинести равнини, или солени блата. Което не е лошо от гледна точка на околната среда, но е като бедствие на забавен каданс за хората, които живеят тук. В определен смисъл е по-ужасно от наводненията. След края им поне може да се застрои наново, дори след бедствия като Голямото наводнение в Северно море. Чувал ли си за него?
Не бях. Представата ми за историята на този тип бедствия беше в най-добрия случай смътна, но ми се струваше, че всяка година носи депресиращи новини за все повече селища, ударени от водата. Макар че очевидно явлението не беше ново.
— Било голямо бедствие през петдесетте — обясни Рейчъл и остави чашата си. — Голямо цунами заляло нас и Северна Европа. Убило стотици по Източното крайбрежие, а Югоизтокът бил ударен наистина тежко. Канви Айлънд бил обезлюден, а Крукхейвън — практически изравнен със земята. Градчето го преживяло, но сега е различно. Без залива е трудно да си представиш как биха се възстановили.
— Ами развитието на яхтеното пристанище? Това няма ли да промени положението? — едва след като го казах, осъзнах, че вероятно въвличането на Вилиърс в разговора не бе най-добрият избор. Но дори да имаше нещо против, Рейчъл не го показа. Само изпухтя.
— Не ме карай да подхващам темата! Да, ако бъде направено както трябва, вероятно би могло да ограничи щетите. Не съм от крайните Зелени, които прегръщат дърветата. Наясно съм, че трябва да има компромиси. Сегашната схема обаче като цяло изисква целият район да мине под ножа, да се погребат блатата под бетон и асфалт, а всичко наоколо да се превърне в скъпарски воден парк. И понеже големите клечки знаят, че хората са отчаяни, размахват пред носа им перспективата за работа и просперитет и се опитват да изринат с булдозера всички възражения. Боже, всеки път, щом чуя името Вилиърс и… — тя си прехапа езика и се усмихна тъжно. — Е, няма значение. Май трябва да се прибираме. Обещах на Фей, че ще я изведа после, а тя не търпи да чака!