— Както желаете. Не ви карам да ми разкривате нищо, просто обаждам какво съм чул.
— И какво сте чули?
— Е, ако вие няма да ми кажете нищо, защо аз да ви казвам?
Той ми се усмихна, все едно споделяхме шега. Но погледът му остана внимателен и бръчките около очите му се вдълбаха. Издуха струйка дим настрани, по-далеч от мен.
— Само се шегувам. Знам единствено, че вчера се е появил нов труп. Една от привилегиите на работа като моята. Хората те смятат за част от обзавеждането и забравят, че имаш уши.
Значи някой беше казал на работодателя му, а шофьорът ги беше подслушал. Запитах се дали информацията е дошла по официален път, или е резултат на любезност, оказана от високопоставените приятели на сър Стивън. Съсредоточих се върху свалянето на гащеризона, като се преструвах, че не забелязвам погледа на шофьора.
— Винаги си е бил такъв.
Погледнах го, понеже не знаех какво има предвид.
— Синът на стареца — обясни той и се ухили през цигарения дим. — Винаги е бил чекиджия. Някои хора не знаят кога са попаднали в кацата с меда.
Нямаше нужда да отговарям. Кимнах към къщата, докато смъквах гащеризона, и го хвърлих в коша наблизо.
— Май шефът ти е приключил.
Събеседникът ми рязко се обърна, точно когато сър Стивън и адвокатите му се появиха зад фасадата на къщата. Очевидно дискусията с Кларк се беше оказала кратка. Без да си дава много зор, шофьорът застана мирно и цигарата му изчезна като при фокус с карти.
Не желаех да имам нищо общо с тази групичка, така че се обърнах и се отдалечих.
18
Останах в моргата до след шест. Бих стоял и повече, но не бях забравил за поканата на Траск за вечеря и исках да се върна в къщата за гости да се преоблека. И бездруго по това време вече не можех да постигна кой знае какво.
Прекарах следобеда с останките от естуара. Извадих останалите почистени кости от кашата, образувана от разтворителя, и ги изплакнах, преди да ги наредя на масата да съхнат. Почистени от меките тъкани, отделните кости бяха кремавобели и гладки — от елегантната извивка на ребрата до сложните прешлени на гръбнака. Това беше човешко същество, сведено до най-основните си механични съставки, биологична скулптура, която не даваше усещане за личността, която някога е представлявала. Беше поредното унижение за онова, което до не толкова отдавна е било личност. Но бе необходимо и поне за мен далеч по-малко оскърбително от деянието, отнело живота на мъжа.
С малко късмет щеше да ни каже повече за миналото му.
Сглобяването на скелет става по-лесно с практиката. В крайна сметка то е набор от повтарящи се вариации на един и същ пъзел, където парченцата са познати, но различни всеки път. С очевидното изключение на черепа, скелетът беше в добро състояние. Не само липсваха зловещи травми, но нямаше и стари контузии, деформации или признаци на деградация поради заболяване или старост. Най-забележителното в него беше неговата незабележителност.
Ако времето не беше от такова значение, щях да изчакам до цялостното сглобяване на скелета, преди да го изследвам. И без това щях да повторя упражнението, преди да напиша доклада си. Но успях да добия добра представа за състоянието и характеристиките на костите, докато се занимавах с тях, и общата картина вече започваше да се оформя. Под акомпанимента на тихото съскане на лабораторната камина оставих витаещия гняв към сър Стивън да се оттече и потънах в заниманието си. Беше недвусмислена, еднообразна задача — нещо, което бях правил толкова пъти досега, че бе добило почти медитативни свойства. Когато един от техниците дойде да ми каже, че се обажда Лънди, останах изненадан колко бързо се е източил следобедът.
Напуснах ухаещата на химикали и готвено месо зала за аутопсии и отидох да се обадя по телефона. Лънди започна с извинение.
— Не трябваше да те поставям в това положение пред сър Стивън. Помислих, че може да е от помощ да чуе новината от първа ръка, но трябваше да се сетя, че ще те вземе на прицел.
— И по-лоши неща съм чувал — уверих го. — Просто ме изненада, че си е дал труд да ме проучи.
Лънди се засмя:
— Човек не стига до неговото положение, като оставя подробностите на случайността. Смея да кажа, че знае какво сме яли на закуска всички ние, включително шефката.
— Как мина разговорът? — попитах, припомнил си суровото изражение на Кларк, докато отиваше да разговаря със сър Стивън.
— О, да речем, че мачът е равен. Дипломацията не е най-силната страна на Кларк, но дори адвокатите на сър Стивън не могат да оспорят сериозните доказателства.