Той се насочи по коридора към открехната врата, през която виждах чертожна дъска, озарена от силна светлина. Питах се дали идването тук все пак няма да се окаже грешка, но тръгнах по стълбите. Уханието на готвено се усили с изкачването — мирис на варено месо със сос, който предизвика нежелани асоциации с бидона с накиснати кости в моргата.
Рейчъл се занимаваше с нещо на печката, а Фей седеше на бар стола пред гранитния плот и неохотно бъркаше нещо в купа с дълга лъжица. Кучето лежеше в краката й, потънало в самосъжаление. Няколко големи ивици от козината на Кейси бяха избръснати, отдолу се виждаха участъци гола кожа и превръзки, а на врата й беше нахлузена защитна яка, която й пречеше да ги облизва.
Вдигна глава, когато ме видя, и потупа леко с опашка по пода, преди отново да легне с трагична въздишка. До бълбукащите тенджери Рейчъл се обърна и ме озари с театрално широка усмивка.
— Здравей, не чух вратата. Вечерята ще е готова след петнайсетина минути.
— Мога ли да помогна?
Тя духна кичур коса от челото си, изглеждаше прегряла и притеснена.
— Не, благодаря. Просто се настани удобно.
Погледнах дъщерята на Траск. Стори ми се бледа, със сенки под очите. На ръцете и китките имаше лейкопласт и виждах очертанията на по-обемисти превръзки под блузата й с дълги ръкави.
— Здравей, Фей. Как се чувстваш?
Тя сви рамене с безразличие.
— Добре.
— Добре, благодаря — подсказа й Рейчъл, но лицето на Фей остана безизразно. — Опитахме се да убедим докторите да й сложат яка като на Кейси. Но те отказаха, не знам защо.
Фей я възнагради с изпепеляващ поглед, преди да се върне към разбъркването. Рейчъл ме погледна над главата на момичето и вдигна очи към небето. Аз пък вдигнах бутилката вино, която бях донесъл. Беше бялото "Бордо", което планирах да отнеса на Джейсън и Аня, все още студено от хладилника в къщата за гости.
— Да го отворя ли?
— Да, ако обичаш! — после безмълвно оформи с устни: — Слава богу!
— Татко не пие вино — заяви Фей, без да вдига очи.
— Така е, но аз пия — отвърна Рейчъл. — А доктор Хънтър също би желал да го опита.
Племенницата й я изгледа презрително.
— Защо? Случаят не е специален.
— Не е необходимо да бъде. Понякога хората обичат да пият вино, докато се хранят.
— Алкохолиците, имаш предвид?
— Не, нямам това предвид — отвърна Рейчъл с преувеличено търпение. — Хайде, Фей, не започвай отново.
— Какво да започвам?
— Знаеш какво.
— Не, не знам.
Момиченцето се взираше в нея с премерено безочие. Рейчъл недоволно поклати глава.
— Добре, щом така искаш. Защо не оставиш за малко кучешката торта и не сложиш масата?
— Уморена съм — отвърна Фей, безцеремонно заряза купата на плота и се отправи шумно надолу.
Рейчъл въздъхна при отдалечаването на стъпките на момичето.
— А дори още не е навлязла в пубертета…
— Логично е да е разстроена след вчера.
— Знам го. Но това държание на малка примадона не е нещо ново, тя просто знае, че в момента ще й се размине по-лесно… — Рейчъл се усмихна мрачно. — Радваш ли се, че дойде?
Радвах се, когато я видях, но вече започвах да мисля, че е било лоша идея. Поканен или не, в къщата имаше достатъчно напрежение и без моето присъствие да го засилва.
— Забравих да донеса якето, което ми даде назаем — казах, решил да премина към по-безопасни теми.
— Не се притеснявай и бездруго е старо. Просто го остави в къщата… — Рейчъл кимна многозначително към бутилката с вино. — Тирбушонът е в горното чекмедже.
— Няма нужда да го отваряш заради мен.
— Не е заради теб. Не обръщай внимание на Фей. Тя просто… си е Фей. Андрю вече не пие, но няма нищо против другите да пият. Ема определено пиеше, а и на мен наистина много ми се иска една чаша… — тя направи гримаса. — Боже, наистина прозвучах като алкохоличка. Но денят е от онези…
Намерих тирбушон, отворих виното и налях в чашите, извадени от Рейчъл.
— Сигурна ли си, че няма с какво да помогна? — попитах, докато тя отцеждаше тенджерите.
— Не, всичко е готово, благодаря. Макар че… Защо не сложиш паницата с кучешката торта в хладилника? На плота има тава за печене, в която да я пресипеш.
Тя ми посочи купата, която Фей с нежелание разбъркваше. Вътре имаше кафеникава каша, а наблизо бе оставена тефлонова тавичка.
— Значи това е, хм, лакомство за Кейси? — попитах неуверено, докато го сипвах в тавичката.
Рейчъл избухна в смях.